Олимпия ясно съзнаваше, че нервите на Джеърд са опънати до краен предел.
— Тихо, мистър Сийтън. Моля ви, не казвайте нито дума повече. Моля ви. Моят съпруг не се поддава лесно на гнева, но вие упорито го предизвиквате да го направи.
Лицето на Гифорд изрази презрение.
— Не бива да се тревожите за това, лейди Чилхърст. Няма опасност от дуел. Вашият съпруг не поема рискове в името на честта. Нали така, Чилхърст?
Олимпия започваше да изпада в паника.
— Мистър Сийтън, не знаете какво правите.
— Мисля, че той много добре знае какво прави — каза Джеърд. — Ела, мила. Уморих се от този безцелен разговор.
Той хвана Олимпия за ръката и тръгна обратно към балната зала.
— Да, разбира се.
Олимпия беше облекчена, че нямаше повече заплахи. Вдигна полите на роклята си и почти затича след Чилхърст. Джеърд я погледна с изненада.
— Нима бързаш така, за да танцуваш с мен, мадам? Поласкан съм.
— О, Джеърд, за момент си помислих, че ще позволиш на мистър Сийтън да те забърка в някакъв глупав дуел. — Олимпия се усмихна с треперещи устни. — Бях много разтревожена.
— Не бива да се тревожиш, мила.
— Слава Богу. Трябва да ти кажа, че никога не преставам да се удивявам на силата, с която успяваш да се контролираш, сър. Ти силно ме впечатляваш.
— Благодаря. Направих всичко възможно. И през повечето време постъпвам така.
Тя го погледна плахо. Като че ли му искаше извинение.
— Страхувах се, че ще се ядосаш на някои от глупостите, които каза мистър Сийтън.
— Мога ли да попитам какво правеше с него в градината?
— Господи, щях да забравя да ти кажа! — Възбудата, която Олимпия беше изпитала преди малко, се върна в очите й. — Излязохме, защото мистър Сийтън искаше да разговаряме насаме.
— Така си и помислих. — Джеърд я заведе до балната зала и спря точно преди да влязат в нея. — И много други хора, очевидно, са стигнали до същото заключение. Не бяха престанали да говорят за това, докато не влязох в залата.
— О, Боже!
— Може би ще споделиш с мен какъв беше предметът на поверителния ви разговор?
— Да, разбира се. — Олимпия говореше доста бързо сега. — Джеърд, няма да повярваш какво открих. Гифорд Сийтън и сестра му са преки наследници на капитан Едуард Йорк. У тях е другата половина на картата.
— Мили Боже! — Каквото и да беше очаквал да чуе Джеърд, явно беше, че точно това не бе очаквал. Той се втренчи в нея силно изненадан. — Сигурна ли си?
— Абсолютно сигурна. — Олимпия се усмихна гордо. — Започнах да подозирам истината още когато чух кратката история на семейството им и след като научих, че мистър Сийтън се интересува от географските карти на района на Западните Индии. После ми се удаде случай да видя часовника му. Разпознах мотива, който беше изобразен на капака.
— И какъв е този мотив?
— Изобразена е морска змия. — Олимпия не можеше да не изрази триумфа си. — Същата змия, която е нарисувана на кораба върху корицата на дневника.
— Емблемата на кораба на Йорк?
— Точно така. Тази вечер го запознах с моите подозрения и той призна, че е праправнук на капитан Йорк. Точно това обсъждахме в градината.
— Проклятие!
— Той и Деметриа са потомци на дъщерята на Йорк и затова не носят фамилията Йорк.
Джеърд се замисли.
— Значи наистина някой е бил по петите на картата през цялото време.
— Да. — Олимпия го докосна леко по ръката. — Моля те, не се обиждай, Джеърд, но трябва да ти кажа, че Деметриа нарочно е уредила запознанството си с теб преди три години, за да може брат й да претърси замъка. Искали са да открият липсващата половина на картата.
— Убедила е Хартуел да я запознае с мен само за да може този идиот, брат й, да търси картата в замъка ми? — Гласът на Джеърд издаваше отвращението му.
— Сигурна съм, че мистър Хартуел не е знаел какви са намеренията й — побърза да каже Олимпия.
— Или пък е знаел и се е надявал по-късно да използва тази информация — каза Джеърд. — А може би е бил завладян от красотата й като всички останали мъже. Но сега това няма значение.
— Точно така — побърза да се съгласи Олимпия. Не искаше мислите на Джеърд да се спират за дълго върху красотата на Деметриа. — Всичко това е в миналото, господарю мой.
Джеърд я изгледа от главата до петите.
— Съжалявам, че не можах да те придружа дотук от самото начало, мила моя.
На Олимпия й стана горещо, като видя възхищението в погледа му.
— Не се тревожи, Джеърд. Нищо не е станало. Знам, че си получил спешно съобщение. Грейвз ми каза за него.
— Съобщението гласеше, че Хартуел все още е в Лондон.
Олимпия беше шокирана.
— И излезе, за да го потърсиш?