— Да. Отидох до квартирата, където живееше, защото ми казаха, че може би е там. Но той не беше там, а и нямаше признаци да се е връщал. Убеден съм, че информацията, която получих, е била погрешна.
— Слава Богу! — Олимпия почувства облекчение, — Много се радвам да чуя това. Надявам се, че този окаяник ще прекара целия си живот вън от Англия.
— И аз. — Джеърд я хвана за ръката и я поведе към френските прозорци. — Сега, когато най-после съм тук, вярвам, че ще ме удостоиш с един валс, мила?
Олимпия тъжно въздъхна.
— Бих искала да можех да танцувам, но не мога. Толкова съжалявам, Джеърд.
— Но аз мога.
— Можеш ли?
— Направих си труда да се науча да танцувам още преди години, когато се опитвах да си намеря съпруга. Никога не съм се възползвал от това си умение, но вярвам, че не съм го забравил напълно.
— Разбирам.
Беше се научил да танцува, за да може да ухажва Деметриа, помисли си Олимпия с горчивина.
— Много бих искала да можех да ти партнирам. Валсът ми се струва доста вълнуващ танц.
— Сега двамата ще се убедим в това.
Джеърд я преведе през тълпата от любопитни на дансинга. Олимпия щеше да припадне от тревога.
— Джеърд, моля те, не искам да те поставям в неловко положение.
— Не можеш да го направиш, дори да искаш, мила. — И той постави ръката си на тесния й гръб. — Само бъди внимателна и следвай указанията ми. Аз съм учител, все пак.
— Точно така. — Олимпия бавно разтегли устни в усмивка. Музиката се носеше около нея. — Имаш рядък талант да даваш указания, мистър Чилхърст.
Бележката на Деметриа стигна до Олимпия на следващата сутрин точно когато тя се готвеше отново да се заеме с дневника на мадам Лайтборн.
Мадам,
Трябва незабавно да говоря с вас. Въпросът е сложен и сериозен. Моля ви, не казвайте на никого за тази бележка. И преди всичко на съпруга си. Трябва да се срещнем. Един човешки живот е заплашен.
Искрено Ваша,
Студени тръпки полазиха по гърба на Олимпия. Тя бързо скочи на крака и изтича до вратата.
Глава 19
— Информацията ви сигурна ли е? — попита Олимпия.
Седеше, изпълнена с напрежение, на дивана, тапициран в синьо и златножълто, шокирана от това, което Деметриа току-що й беше разказала. Шокирана, но не и изненадана.
— Имам много източници. Проверих не един и два пъти всеки един от тях. — В красивите очи на Деметриа се виждаха силна болка и непреодолим страх. — Не може да има съмнение. Чилхърст е уредил да се срещнат с брат ми на дуел.
— Мили Боже! — прошепна Олимпия. — Страхувах се от това.
— Вие нямате причина да изпитвате страх. — Деметриа се извърна от прозореца, през който се взираше навън през време на разговора. — Аз съм тази, която трябва да изпитва ужас. Вашият съпруг има намерение да убие брат ми.
— Деметриа, успокой се.
Констънс си наля чай и сложи две бучки захар в чашата си. Очевидно се чувстваше като у дома си в салона на Деметриа.
— Нищо няма да спечелим, ако изпаднем в паника.
— Лесно ти е да говориш така, Констънс. Не твоят брат се готви да посрещне смъртта.
— Съзнавам това. — Констънс хвърли многозначителен поглед на Олимпия. — Но не всичко е загубено още. Вярвам, че лейди Чилхърст е разтревожена също колкото теб. Тя ще ни помогне.
— Ако това, което казвате, е вярно, значи трябва да намерим начин да осуетим дуела — каза Олимпия.
Тя се опита да се пребори с паниката и да започне да разсъждава логично.
— Как можем да ги спрем? — Деметриа неспокойно крачеше между прозореца и клетката, в която се намираше екзотична птичка. — Не успях да науча нито деня, нито мястото на събитието. Нямам никаква представа, кога ще се състои дуелът. Тези неща се пазят в тайна от участниците.
— Аз може би ще успея да науча.
Олимпия стана и започна да се разхожда в другата половина на салона. Умът й трескаво работеше и обмисляше току-що наученото.
Джеърд щеше да рискува живота си в дуел. И вината беше изцяло нейна.
— Вие мислите, че ще успеете да научите датата, часа и мястото на дуела, след като, с всичките си източници на информация, аз не успях? — попита я Деметриа.
— Може и да не бъде толкова трудно — успокои я Олимпия. — Съпругът ми е човек на точността. Режимът му е неотменен като изгрева на слънцето.
— Да, точно така, нали? — остро рече Деметриа. — Прилича на една от онези играчки с часовников механизъм, които са изложени в Музея на мадам Уинслоу.
— Това не е вярно — каза Олимпия студено. — Но вярва в ценността на планираното време. Предполагам, че е отбелязал тази среща в бележника си, като всяка друга.
— Мили Боже! — Констънс отвори широко очи. — Тя е много права, Деметриа. Всички знаем, че Чилхърст силно вярва в установените навици и всекидневната рутина. Присъщо ще бъде за него да отбележи дуела в бележника си.