Выбрать главу

Деметриа погледна Олимпия.

— И можете ли да намерите начин да погледнете в този негов бележник?

— Много вероятно, да. Но не това е главната пречка, която ще срещнем. — Олимпия усилено мислеше. — Истинският проблем се състои в това, как да попречим на дуела.

— Предполагам, че можем да уведомим властите — предложи Констънс. — Дуелите не са одобрени от закона, нали така? Но подобно действие може да доведе до арестуването на Чилхърст и Гифорд. А това ще стане причина за страхотен скандал.

— Мили Боже! — Деметриа дишаше тежко. — Бюмон ще побеснее, ако семейството бъде замесено в скандал от подобен мащаб. И вероятно ще остави Гифорд без пени в джоба.

Олимпия барабанеше с пръсти по дивана.

— И Чилхърст няма да ми благодари, ако стана причина за арестуването му. Трябва да измислим друг начин да спрем тази глупост. Опитахте ли се да разубедите Гифорд?

— Разбира се, че се опитах. — Полите на синьо-бялата утринна рокля на Деметриа гневно се вееха, докато тя отново се приближаваше до прозореца. — Той дори не си призна, че се кани да участва в дуел, камо ли да ме изслуша.

— Моят съпруг със сигурност няма хладнокръвно да убие брат ви — успокои я Олимпия. — Той само ще се опита да излезе победител. Аз съм много по-загрижена, защото мисля, че брат ви наистина ще се опита да убие Чилхърст.

— Брат ми не може да се сравнява със съпруга ви — прошепна Деметриа. — Чувала съм, че в дуелите побеждават, мъжете, които успяват да запазят хладнокръвие и чиято ръка е по-сигурна. Печели този, чиято кръв е студена, а Чилхърст е студенокръвен човек.

— Това не е вярно! — каза Олимпия през стиснати зъби.

— Познавам Чилхърст добре и ви уверявам, че той не би се смутил дори ако трябва да вечеря със самия дявол — изстреля Деметриа в отговор. — Но Гифорд не иска да разбере това. Всъщност той очаква дуела с нетърпение. — Тя затвори очи за миг. — Казва, че ще използва случая да отмъсти за моята чест. Никога няма да прости на Чилхърст за онова, което се случи преди три години.

Олимпия си пое дълбоко дъх.

— Брат ви е извънредно емоционален. Като всички други, замесени в тази история.

— Освен че ще отмъсти за обидата, която ми бе нанесена — продължи Деметриа мрачно, — той мисли, че ще ви направи услуга, като изпрати куршум в главата на съпруга ви, мадам.

— Изглежда, чувствата командват разума на брат ви, нали така? — Олимпия хвърли преценяващ поглед на Деметриа. — Семейна черта, без съмнение.

Деметриа я погледна остро.

— Гифорд ми каза, че вие сте разбрали, че ние сме праправнуци на капитан Едуард Йорк.

— Да.

Констънс внимателно повдигна оскубаните си вежди.

— Сигурно сте много умна, щом сте успели да се досетите за това, лейди Чилхърст.

— Благодаря — прошепна Олимпия. — Но да се върнем на нашия проблем. Предлагам първо да науча подробностите за дуела. След това ще трябва да убедя Чилхърст да не спази уговорката.

— Дори да успеете да извършите този подвиг, какво ще помогне това? — попита Констънс тихо. — Чилхърст и Гифорд просто ще си насрочат друга дата.

— Ако успеем да попречим на първата среща — каза Олимпия, — ще спечелим време, през което Гифорд и Чилхърст може би ще се успокоят. Ще трябва да съумеем да използваме това време.

Деметриа зачупи отчаяно ръце.

— Какво искате да кажете?

— Вие трябва отново да разговаряте с Гифорд, а аз ще се опитам да вразумя Чилхърст.

— Няма да стане. — Деметриа отчаяно захапа долната си устна. — Гифорд смята Чилхърст за страхливец, защото той не прие предизвикателството, отправено му преди три години. Но аз знам коя е истинската причина за отказа на Чилхърст. Тя няма нищо общо с малодушието.

Олимпия се усмихна.

— И аз знам това много добре.

Констънс и Деметриа се спогледаха, а после погледнаха замислено Олимпия.

— Така ли? — попита внимателно Деметриа.

— Разбира се. — Олимпия сведе поглед към чашата чай, от която все още не беше отпила. — Очевидно е, че Чилхърст е отказал да се срещне с брат ви, защото е бил загрижен за вас.

— За мен? — Деметриа беше озадачена.

Констънс се усмихна загадъчно над ръба на чашата си.

— Сигурна ли сте в това, лейди Чилхърст?

— Да. Очевидно, Чилхърст е отказал да се срещне с Гифорд, защото е знаел, че Деметриа е много привързана към брат си. Моят съпруг не е искал да бъде неговият убиец.

— Глупости! Той не давеше пукната пара за мен — прошепна Деметриа. — Чилхърст се отнасяше към брака си с мен като към всичките си други дела. Вие очевидно нямате понятие каква беше истината.