— Не съм съгласна с вас — каза Олимпия. — Мислила съм много по въпроса и съм стигнала до някои заключения.
Деметриа рязко се завъртя.
— Позволете ми да ви обясня нещо, мадам. Причината, поради която Чилхърст не прие дуела преди три години, беше, че се страхуваше да не излезе наяве истинската причина за скандала, която щеше да го унижи.
— Предполагам, говорите за мълвата, че той ви е заварил с любовника ви? — попита Олимпия.
В салона се чу тиха, кратка въздишка. Констънс най-после остави чашата си с чай.
— Разбирам, че вие сте чули историята, която се носеше от ухо на ухо известно време, след като годежът беше развален.
— Да, чух за нея — каза Олимпия. — Не е било просто мълва, нали? Било е истина.
— Да — каза Деметриа тихо. — Но казах на всички, включително и на Гифорд, че Чилхърст е развалил годежа, защото е разбрал, че нямам пари. Всички бяхме доволни от това представяне на нещата, включително и Чилхърст.
— На всички им беше удобно да разправят това — прошепна Констънс. — Истината щеше да причини големи неприятности на замесените.
Деметриа погледна косо Олимпия.
— Гифорд смята Чилхърст за страхливец не само защото не прие неговото предизвикателство, но също така защото не извика на дуел любовника ми.
— Е, едва ли е можел да го направи, нали така? — каза Олимпия спокойно. — Един джентълмен едва ли може да извика една лейди на дуел.
Констънс и Деметриа я погледнаха безмълвно. Констънс беше тази, която първа се съвзе.
— Значи вие също знаете, нали? — Очите й светеха весело. Тя като че ли се забавляваше. — Чилхърст ли ви каза? Трябва да призная: изненадана съм, че е казал истината на вас. Обидно е за един мъж, когато завари годеницата си с друг мъж, но още по-обидно е да я завари с жена.
— Чилхърст нищо не ми е казвал — каза Олимпия. — Той е джентълмен. Никога не би разпространявал клюки за жената, за която е бил сгоден.
Констънс смръщи вежди.
— Не мисля, че би казал истината на когото и да било. Но откъде, тогава, сте научили, че аз бях жената, с която Чилхърст завари Деметриа онзи следобед?
— Никак не беше трудно да се досетя. — Олимпия леко сви рамене. — Казаха ми, че вие също сте придружили Деметриа до Острова на огъня преди три години. Още от първия път, когато ви видях, разбрах, че ви свързва специално приятелство, същото, което свързваше моите лели.
— Вашите лели — Деметриа отвори широко уста от изненада.
— Леля Софи ми беше кръвна роднина — обясни Олимпия. — Нейната приятелка се казваше Ида. Те живееха заедно. Винаги съм мислила за нея като за леля Ида просто защото така се обръщах към нея.
— И вие познавахте добре лелите си? — попита Констънс дълбоко заинтересувана.
— Много добре. Леля Софи и леля Ида ме отгледаха. На десет години аз бях оставена на прага им, без никакви пари в джоба — каза Олимпия. — Те ме взеха, защото никой друг от роднините ми не ме искаше. Бяха много добри с мен.
— Разбирам, — Констънс погледна Деметриа. — Нейно благородие съвсем не е провинциалната невинна девойка, за каквато я смятахте, мила моя.
— И аз виждам това. — Усмивката на Деметриа беше горчива — Моите извинения, мадам. Разбирам, че имате много повече опит, отколкото ми се струваше на мен в началото.
— Точно това непрекъснато повтарям и на Чилхърст — каза Олимпия.
Това, което видя в бележника на Джеърд, беше ужасно, направо смразяващо. Олимпия държеше свещта в едната си ръка и с мрачно изражение на лицето се взираше в листа, на който беше написано: „Четвъртък. Пет часът. «Чок Фарм»“.
Веднага се досети, че „Чок Фарм“ сигурно е мястото, където ще се състои дуелът. Тя ужасена затвори бележника и духна свещта.
Четвъртък сутринта. Пет часът.
Имаше на разположение само един ден, в който да се опита да убеди Джеърд да не се среща с Гифорд. Очевидно беше, че ще има нужда от помощ.
— Олимпия? — Джеърд се размърда, когато Олимпия отново се пъхна под завивките. — Нещо не е наред ли?
— Не. Станах просто за да изпия чаша вода.
— Много си студена.
И той я притисна в обятията си.
— Тази нощ е много студено — прошепна Олимпия.
— Сигурен съм, че ще намерим начин да се стоплим. — Устата на Джеърд се прилепи към нейната — гореща, настоятелна. Ръцете му се спуснаха към корема й. Олимпия силно стисна в прегръдките си неговото твърдо мускулесто тяло. Притисна се в него, като че ли искаше да го предпази.
Той я наричаше своя сирена, но тя нямаше да му позволи да се разбие в скалите. Щеше да намери начин да го паси.