— Искаш да ти помогнем да спасиш нашия син? — Магнус гледаше Олимпия изненадано и объркано. А после погледна останалите, които се бяха събрали в кабинета пред бюрото на Олимпия.
— Имам нужда от помощта ви, сър.
Олимпия огледа последователно граф Флеймкрест, Тадеус, Робърт, Хю и Итън. На лицето й беше изписана твърдата й решителност.
— Вие всички трябва да ми помогнете. Планът ми няма да успее без вашата помощ.
— Аз ще ти помогна, лельо Олимпия — побърза да каже Хю.
— И аз — обади се като ехо Итън.
Робърт се изправи на стола си.
— Можеш да разчиташ на мен, лельо Олимпия.
— Отлично! — каза Олимпия.
— Почакайте един момент! — Тадеус сбърчи вежди. — Кой казва, че момчето има нужда някой да го спасява.
— Тадеус е прав. Моят син може и сам да се грижи за себе си. — Магнус гордо се усмихна. — Аз самият го научих как да си служи с пистолетите. Не се тревожи за тази дреболия, дуела, мила моя. Джеърд ще се върне победител.
— Да, точно така — присъедини се към него и Тадеус. — Има остро зрение и сигурна ръка. Никой друг не може като него да запазва хладнокръвие, когато изпадне в опасност. Той ще се справи.
Олимпия се ядоса.
— Вие като че ли не разбирате, сър. Не искам съпругът ми да рискува живота си в този глупав дуел.
Магнус се намръщи.
— Няма нищо глупаво в дуелите. Честта на една дама е нещо много важно, мила моя. Аз самият съм се бил два-три пъти на дуел заради честта на жена си, когато бях на възрастта на Джеърд.
— Аз няма да го допусна — каза Олимпия, ядосана от липсата на загриженост у Магнус.
— Съмнявам се, че ще можеш да го спреш. — Магнус поглади брадичката си, — Трябва да кажа: изненадан съм, че синът му показва такъв дух. Струва ми се, че у него също гори огънят на Флеймкрестови.
— Момчето ще се окаже чест за цялото семейство — каза топло Тадеус. — Можеш да се гордееш с него, Магнус.
— Достатъчно. Престанете с тези глупости! — Олимпия скочи на крака и постави длани на бюрото. — Вие, сър — обърна се тя към Магнус, — никога не сте разбирали сина си.
А после се обърна към Тадеус:
— Вие също не го познавате много добре. Вие и двамата сте приемали помощта му, която сте смятали, че той ви дължи.
Тадеус помръдна мустаци.
— Чуй какво ще ти кажа, мила…
— Не искам повече да слушам, че му липсва огнен темперамент. Истината е, че у Чилхърст има много повече огън, отколкото сте си представяли. Но той е потискал истинската си природа през целия си живот, защото е носел много отговорности.
— Какво говориш? — попита Магнус.
— Чилхърст не е можел да си позволи да се отдаде на силните си страсти, защото е трябвало да се грижи за всички ви. Винаги на него се е налагало да ви спасява.
— Мисля, че отиваш прекалено далече — изръмжа Магнус.
— Така ли? — Олимпия присви очи. — Нима отричате, че е трябвало да носи големи отговорности още когато е станал на деветнайсет години?
— Е, само образно казано — изръмжа Магнус отново. — Нали и аз бях около него, за да се грижа за по-важните неща. Не беше ли така, Тадеус?
— Точно така. Ти беше около него, а също така и аз — каза Тадеус. — Разбира се, и двамата нямахме достатъчно ум, когато работата опираше до бизнес, Магнус. Трябва да признаем това. Твоят син беше единственият, който разбираше от финанси и икономика.
— А вие и двамата бяхте повече от щастливи да се възползвате от неговите способности, нали?
Олимпия погледна последователно и единия, и другия с предизвикателство в очите.
— Ами… — поде Магнус.
— Да — прекъсна го Олимпия. — И вие, и останалите, сте били доволни и сте харчели парите, които той е осигурявал, но не сте одобрявали сдържания му темперамент.
— Не беше точно така. — Магнус се размърда неудобно на стола си. — Правенето на пари е хубаво нещо, но кръвта на Флеймкрестови трябва да е гореща, а не да замръзва във вените.
Тадеус въздъхна.
— Джеърд не е като останалите от рода, Олимпия. Поне не показваше с нищо, че е като нас. До днес. Последното, което искаме, е да го спрем, когато е готов да прояви огнения темперамент на Флеймкрестови.
— Ние ще го спасим! — процеди през зъби Олимпия. — И вие всички ще ми помогнете.
— Ще ти помогнем ли? — Магнус прояви скептицизъм.
— Нека да го кажем така. — Гласът на Олимпия беше леден. — Ако не ми помогнете, ще се погрижа никога да не узнаете къде се намира съкровището на Флеймкрестови. Аз лично ще унищожа дневника, а заедно с него и тайните, които той крие.
— Мили Боже! — прошепна Тадеус.
Магнус и Тадеус си размениха ужасени погледи. Магнус се усмихна очарователно на Олимпия.
— След като поставяш нещата по този начин, мила моя, предполагам, че можем да ти подадем ръка.