— Не разбирам, мистър Чилхърст. — Олимпия на свой ред се втренчи в мъжа, който стоеше насред библиотеката й. — Сигурна съм, че чичо ми не би наел учител за моите племенници, без първо да се посъветва с мен.
Чилхърст се обърна към нея. В единственото му око проблясваха странни пламъчета.
— Но той точно това направи, мис Уингфийлд. Надявам се, че няма да възникне никакъв проблем. Изминах целия този път, защото ми беше обещана работа. Вярвам, че ще ви бъда полезен.
— Въобще не съм сигурна, че мога да си позволя още един учител — бавно каза Олимпия.
— Не бива да се тревожите за моята заплата — увери я Чилхърст. — Тя ми е платена предварително.
— Разбирам — каза Олимпия.
Не знаеше какво да каже. Чилхърст се обърна към трите момчета, които го гледаха с нетърпеливо очакване.
— Робърт, занеси тези прекрасни рибки в кухнята и ги изчисти.
— Винаги мисис Бърд чисти рибата — бързо възрази Робърт.
— Ти си ги хванал и ти ще ги изчистиш — отговори спокойно Чилхърст. — Итън и Хю, вие веднага ще изведете кучетата навън.
— Но кучетата винаги са си стоели у дома — каза Итън. — Особено Минотавър. Спаниелите са на един наш съсед.
— Значи никакви кучета, освен Минотавър, вече няма да се допускат в къщата, а и той ще влиза едва след като бъде измит и подсушен. Погрижете се спаниелите да бъдат изпратени у дома им, а после се погрижете и за вашето собствено куче.
— Но, мистър Чилхърст… — поде Итън с онзи наскоро придобит висок и хленчещ тон.
— Никакви хленчения повече — каза Чилхърст. — Хленченето ме ядосва. — Той извади от джоба си златния часовник и го погледна. — И така, имате половин час да се изкъпете и да облечете чисти дрехи.
— Аз нямам нужда от баня — измърмори Робърт.
— Ще се изкъпеш, и то бързо. — Чилхърст пусна обратно часовника в джоба си. — Когато и тримата сте готови, всички ще се срещнем и ще ви запозная с учебния план, който ще следвате, докато сте под мое ръководство. Разбрахте ли?
— По дяволите — прошепна Робърт. — Той като че ли е луд, нали?
Итън и Хю продължаваха да гледат Чилхърст. По лицата им все още беше изписана изненада.
— Попитах ви дали разбрахте? — застрашително спокойно повтори Чилхърст.
Погледите на Итън и Хю се преместиха върху ножа, който висеше до бедрото на Чилхърст.
— Да, сър — бързо се съгласи Итън.
Хю преглътна.
— Да, сър.
Робърт удостои Чилхърст с недоволен поглед, но не оспори нареждането му.
— Да, сър.
— Свободни сте — каза Чилхърст.
Трите момчета се обърнаха и тръгнаха да излизат. Кучетата се втурнаха след тях. На вратата всички се сблъскаха, но скоро отново беше тихо.
Олимпия гледаше към прага. Беше възхитена.
— Направо невероятно, мистър Чилхърст. Смятайте, че сте получили работата.
— Благодаря, мис Уингфийлд. Ще се постарая да оправдая доверието ви.
Глава 2
— Трябва да бъда напълно откровена с вас, мистър Чилхърст. — Олимпия кръстоса длани върху бюрото си и се вгледа в лицето на Джеърд. — През последните шест месеца съм наемала учители, но нито един от тях не остана повече от две седмици.
— Уверявам ви, че ще остана дотогава, докато е необходимо, мис Уингфийлд.
Джеърд седеше удобно в креслото и дори не трепваше. Господи, помисли си той. Не можеше да откъсне очите си от нея. Беше го очаровала от мига, в който беше прекрачил прага на библиотеката.
Не, беше очарован доста по-отдавна — още от онази нощ в мрачната кръчма на френското пристанище, когато Артемис Уингфийлд разказваше за своята необикновена племенница. По време, на пътуването през Ламанша Джеърд беше мислил единствено за жената, която беше успяла да открие дневника на мадам Лайтборн. Почти всички членове на неговото многобройно семейство го бяха търсили, и то в продължение на много години, но опитите им бяха неуспешни. Каква ли беше жената, която беше успяла да ги победи всичките, чудеше се той.
Въпреки че любопитството му беше предварително възбудено, Джеърд не можеше да разбере защо реагира така, като видя как Дрейкът е сграбчил Олимпия. Чувството, което изпита тогава, беше дълбоко и тревожно, и толкова силно, че граничеше с безумие.
Все едно че беше влязъл в собствената си къща и беше видял собствената си жена, изнасилвана от чужд мъж. Прииска му се да удуши Дрейкът, В същото време беше силно ядосан от очевидната липса на здрав разум у Олимпия. Копнееше да я разтърси здравата, а после да я повали върху килима и да я люби.
Джеърд беше направо замаян. Чувствата му бяха по-силни от тези, които беше изпитал в деня, когато беше намерил племенницата си, Деметриа Сийтън, в ръцете на нейния любовник.