— Тя ще бъде ужасена — увери го Олимпия.
Усмивката на Грейвз изчезна, когато погледът му се спря на Джеърд.
— Съжалявам за онова, което се случи, сър. Върнах се отново в къщата, след като мадам ме изпрати навън заедно с останалите, но пристигнах много късно. Той вече беше влязъл вътре.
— Всичко е наред, Грейвз. Всички сме живи.
Силно почукване на входната врата прекъсна Джеърд.
— Може би ще е по-добре да отвориш вратата, Грейвз.
— Аз ще го направя — побърза да каже Олимпия. — Грейвз очевидно няма да може да изпълнява задълженията си тази вечер.
Тя вдигна свещта и се отправи към вратата. Грейвз я последва, протестирайки високо. Джеърд докосна раненото рамо на Феликс.
— Проклятие! — прошепна Феликс и загуби съзнание.
— Деметриа, Констънс! — възкликна Олимпия в коридора и възклицанието й стигна до библиотеката. — Какво правите тук? И защо сте дошли в този час, мистър Сийтън? Ако е заради дуела, мога да ви кажа, че той няма да се състои. Ясно ли е?
— Можете да освободите Чилхърст — каза Констънс сухо. — Деметриа разказа всичко на брат си. Гифорд иска да поднесе извиненията си и да отмени дуела. Нали така, Гифорд?
— Да. — Гласът на Гифорд едва се чуваше. — Моля ви, известете съпруга си, че искам да разговарям с него.
Джеърд се показа на прага.
— Тук съм, Сийтън. Преди да поднесете извиненията си, моля ви, изпратете да повикат доктор.
Гифорд също застана на прага.
— За какво, по дяволите, ви е необходим доктор? — После очите му се спряха на Феликс. — Проклятие! Кой е този? И защо има толкова много кръв наоколо?
Олимпия се приближи на пръсти и надникна над рамото на Гифорд.
— Това е мистър Хартуел. Опита се да ни ограби. Онзи пистолет там е неговият. Заплаши Джеърд с него.
— Но какво се е случило с него?
Гифорд гледаше падналия мъж с мрачно възхищение.
— Чилхърст използва камата си, за да ни спаси. — В очите на Олимпия гореше съпружеска гордост — Метна я към мистър Хартуел, докато той стреляше с пистолета си.
— Чилхърст го е повалил с камата си? — едва чуто попита Гифорд.
— О, да. Чилхърст винаги я носи със себе си. Най-вълнуващото беше това че всичко се случи в пълен мрак. Тъкмо бях загасила свещта и…
Гифорд нададе странен звук, когато Джеърд издърпа камата от рамото на Феликс. Кръвта шурна, но Джеърд бързо превърза раната с шалчето си.
— Боже мой! — На Гифорд като че ли му беше прилошало. — Никога не съм виждал мъж, промушен с кама.
— Ако това ви се струва неприятно — каза Джеърд весело, — може би ще ви хареса гледката на мъж с куршум в гърдите. Точно затова ви изпратих бележка да се погрижите за присъствието на доктор на нашата среща.
— Изглежда, вие все пак сте един кръвожаден пират, нали?
Лицето на Гифорд имаше пепеляв цвят. Той грациозно припадна на пода.
Глава 20
— Постъпил си много умно, като си избягал от стаята, в която те затворих. — Олимпия се сгуши в топлите прегръдки на Джеърд. — Никога не преставаш да ме удивяваш, господарю мой.
— Радвам се, че ти продължаваш да се впечатляваш от скромните ми способности.
Джеърд помилва косите й. Беше почти три часът сутринта. В къщата отново цареше спокойствие. Всички си бяха легнали отдавна. Но въпреки, че беше изтощена, Олимпия не можеше да заспи. Събитията, които се бяха случили, все още бяха съвсем ясни в съзнанието й.
— Никога не съм преставала да се изненадвам на способностите ти, сър. — Олимпия притисна устни в рамото му. — Много се радвам, че не си ядосан, задето те заключих.
— Моя прекрасно сирено — прошепна Джеърд. — Не бих могъл дълго да се ядосвам на онова, което правиш ти. Когато превъртя ключа в ключалката, аз разбрах, че ме обичаш.
Олимпия застина в ръцете му.
— И как, по дяволите, разбра това точно тогава?
— Никой друг досега не се е опитвал да ме спаси. — Той се вгледа в лицето й. — Не греша, нали? Ти ме обичаш?
— Джеърд, аз те обичам още от деня, в който влезе в моята библиотека и ме спаси от мистър Дрейкът.
— И защо не ми каза?
— Защото не исках да се чувстваш задължен да отвърнеш на любовта ми — каза Олимпия. — Ти вече ми беше дал толкова много. Надявах се, че ме обичаш, но не исках да упражнявам натиск върху теб. А всъщност ми беше много трудно да не копнея за повече. Исках твоята любов повече от всичко друго на света.
— И ти имаш моята любов още от деня, в който те срещнах. — Джеърд я целуна толкова нежно, че тя едва усети допира на устните му. — Трябва да призная, че отначало не знаех, че чувството, което изпитвам, се нарича любов. Бях прекалено зает да се боря със силната страст, която ти възбуждаше у мен.