— Не се тревожете повече, мис Уингфийлд. Вие сте в добри ръце. Аз ще се погрижа за режима на момчетата и ще го съобразя с вашата заетост. Отново ще можете да се заемете с работата си. И, като заговорихме за това, трябва да кажа, че съм силно впечатлен от вашата библиотека.
— Благодаря ви.
Похвалата моментално прогони лошите мисли на Олимпия и тя огледа стаята с гордост и любов.
— По-голямата част от книгите съм наследила от леля Софи и леля Ида. Когато били млади, те много пътували и това им помогнало да обогатят колекцията си от книги и ръкописи. Събирали от всички страни, през които минавали. В тази стая има много и ценни творения.
Джеърд успя да отдели погледа си от Олимпия за няколко кратки мига, които се оказаха достатъчни да огледа внимателно библиотеката. Стаята беше така необичайна и заинтригуваща, както и самата домакиня.
Тя представляваше убежището на учен. Беше натъпкана до тавана с книги, карти и глобуси. Нямаше помен от хербарий или пък от кошничка за ръкоделие. Бюрото на Олимпия беше огромно и масивно, направено от махагон. Нямаше никаква прилика с изящните малки масички, които другите дами използваха, за да пишат писмата си на тях. Напомняше му бюрото в неговата собствена библиотека.
— И за вашето положение тук, мистър Чилхърст — Олимпия неуверено смръщи вежди. — Мисля, че е редно да ви питам за препоръките ви. Мисис Милтън, моя съседка, ми каза, че човек никога не бива да наема учител, който няма отлични препоръки поне от няколко места.
Джеърд отмести поглед от книгите и я погледна.
— Изпраща ме вашият чичо. Предполагам, че неговата препоръка е достатъчна.
— О, да. — Лицето на Олимпия просветна. — Да, разбира се. Каква по-добра препоръка бихте могли да имате?
— Радвам се, че така усещате нещата.
— Тогава, всичко е уредено.
Олимпия очевидно чувстваше облекчение, че няма да й се налага да се занимава с такива досадни подробности като учителските препоръки. Очите й придобиха замечтано изражение.
— Казахте, че сте срещнали чичо Артемис във Франция?
— Да. Пътувах към Англия, но минах и през Испания.
— Били сте в Испания? — Олимпия направо изпадна в транс. — Винаги съм искала да отида там. А също така в Италия и Гърция.
— Бил съм на всички тези места — Джеърд направи пауза, за да проучи изражението на лицето й. — А също така съм бил в Америка и в Западните Индии.
— Колко вълнуващо, сър. Как ви завиждам, че сте обиколили света. Сигурно имате богат житейски опит.
— Някои биха казали така — съгласи се Джеърд.
А той беше просто мъж. Сам се изненада от това прозрение. Не можеше да не бъде стоплен от възхищението на една жена, която в неговите очи беше така примамлива.
— Вие, без съмнение, сте добре запознат с обичаите на хората от другите страни. — Олимпия го погледна с очакване.
— Правил съм наблюдения — каза Джеърд.
— Аз мисля, че съм жена с богат житейски опит заради образованието, което получих от лелите си — призна Олимпия, — Но никога не съм имала възможността да посетя други страни. Моите лели не бяха особено богати. Аз наследих малкото им състояние, но то не е достатъчно да финансира интересни пътувания с изследователска цел.
— Разбирам — При мисълта, че Олимпия смята себе си за „жена с богат житейски опит“ — Джеърд леко се усмихна. — Остават може би едно-две дребни неща, които се отнасят до моето положение във вашето домакинство и които трябва да обсъдим, мис Уингфийлд.
— Има ли още подробности?
— Страхувам се, че да.
— Мислех, че всичко сме уредили — Олимпия потъна по-дълбоко в креслото. Тя изпусна въздишка, която звучеше толкова чувствено, че у всяка друга жена би могла да бъде сбъркана с въздишка на страстта. — Никога досега не съм срещала човек, който да е пътувал до толкова много места по света, сър. Аз бих искала да ви задам толкова много въпроси и да проверя достоверността на толкова много факти, които съм научила от книгите си.
Джеърд осъзна, че тя го гледа втренчено, сякаш той беше най-красивият, най-очарователният, най-желаният мъж на земята. Нито една жена досега не го беше гледала с такъв неприкрит копнеж. Тя като че ли не забелязваше нищо друго, дори окото с черната превръзка.
Той никога не се беше смятал за изкусен съблазнител. Още повече че от деветнайсетгодишна възраст непрекъснато беше прекалено зает. Цялото му време беше посветено на делата на бизнеса. И, както беше отбелязал и баща му, на него като че ли му липсваше огненият темперамент на семейство Флеймкрест.
Не че нямаше естествени мъжки желания, помисли си Джеърд. Прекрасно знаеше как се чувства мъжът, късно през нощта който лежи сам и копнее за топла и любвеобилна жена.