Но не беше в природата му да се впуска в поредица от леки връзки. Краткотрайните отношения, които беше създал няколко пъти в живота си, го бяха оставили неспокоен и незадоволен. Подозираше, че и партньорките му са останали със същите чувства. Както Деметриа си беше направила труда да отбележи, като се изключат титлата му и предполагаемото му наследство, у него нямаше нищо интересно.
Но днес първичният мъжки инстинкт казваше на Джеърд, че е много вероятно да успее да съблазни Олимпия Уингфийлд.
Всичко, което трябваше да направи, бе да я засипе с разказите си на пътешественик.
Обмисляше как точно да подходи, откъде да започне и как да я съблазни. Без съмнение, тя щеше да се усмихне, ако й разкажеше за онова приключение в Неапол или историята, свързана с Рим. Щеше направо да се разтопи при разказа му за пътуването до Америка. А не се знаеше какво щеше да направи, ако я запознаеше с пътуването си до Западните Индии. Докато обмисляше евентуалната й реакция, тялото му се напрегна.
Джеърд си пое дълбоко дъх, за да успокои горещата болезнена нужда, която стягаше вътрешностите му. Направи онова, което правеше винаги, когато видеше, че самоконтролът му се изплъзва. Бръкна във вътрешния си Джоб и извади бележника, в който записваше срещите си. Съзнаваше, че Олимпия го гледа с интерес, докато той го разгръща. Ето, стигна до страницата, която съдържаше бележките му за днешния ден.
— Първо, трябва да обсъдим товара от стоки, които чичо ви ми повери…
— Да, разбира се — оживи се тя. — Много мило, че сте се наели. Чичо Артемис и аз си помагаме. Както може би ви е обяснил, ползата и за двама ни е огромна. Той подбира интересни предмети по време на пътуванията си и ми ги изпраща по различни кораби от всички краища на света. Аз, на свой ред, ги продавам в Лондон.
Джеърд се опита, но не успя да си представи Олимпия като търговка.
— Имате ли нещо против да ми кажете как намирате купувачите за вашите стоки, мис Уингфийлд?
Тя го дари с лъчезарна усмивка.
— Наистина е много просто. Един от моите съседи, скуайър Петигрю, ми помага. Той казва, че това е най-малкото, което може да направи за мен в памет на моите мили лели, които са били негови съседки толкова дълго време.
— И как точно Петигрю продава стоката?
Олимпия махна неопределено с ръка.
— Мисля, че неговият човек в Лондон се занимава с подробностите.
— И вие сте доволна от сделките, които човекът на скуайър Петигрю сключва? Мислите, че те са достатъчно добри? — продължи да пита Джеърд.
Олимпия се засмя. Тя сложи лакти на коленете си, отпусна тялото си върху тях и го погледна. В очите й се четеше доверие. Тя явно се чувстваше прекрасно в неговата компания.
— От последната пратка реализирахме двеста лири печалба.
— Нима?
— Разбира се, пратката беше необикновена. Чичо Артемис беше изпратил топ коприна и огромно количество подправки. Съмнявам се, че и този път ще успеем да спечелим толкова.
Джеърд си помисли за стоките, които беше придружил от Франция и които струваха приблизително три хиляди лири. Той беше наел двама огромни мъжаги, които го охраняваха още от тръгването от Уеймаут. Джеърд откъсна един лист от бележника си и го подаде на Олимпия:
— Ето списък на стоките, които чичо ви изпраща този път. Как го намирате, сравнен със стоките, които сте получили миналия път?
Олимпия пое листчето и го загледа, смръщила замислено вежди.
— Не мога да си спомня всички стоки от последната пратка, но този път няма толкова много коприна. А и не виждам тук от онези италиански ветрила, които чичо Артемис изпрати последния път.
— Но има няколко топа коприна и няколко топа кадифе — отбеляза Джеърд.
Олимпия сви леко едното си рамо.
— Скуайър Петигрю ми каза, че, за съжаление, в момента пазарът за коприна и кадифе не е голям. Общо взето, очаквам, че печалбата ще бъде по-малка от предишния път. Все пак, парите ще бъдат добре дошли, както казват моите племенници.
Джеърд се запита откога ли скуайър Петигрю системно краде Олимпия.
— Аз имам известен опит в търговията с внесени стоки, мис Уингфийлд.
— Наистина ли? — Тя го погледна с изненада.
— Да.
Джеърд си помисли за стоките на стойност няколко хиляди лири, които пълнеха трюмовете на корабите на компанията всяка година.
— Ако искате, мога да се погрижа за стоката ви.
— Много сте великодушен. — Олимпия беше победена. Вече мислеше, че не би могла без него. — Но напълно ли сте сигурен, че бихте искали да се заемете с тази задача? Скуайър Петигрю непрекъснато ми повтаря, че това отнема много от времето му. Казва, че човек трябва непрекъснато да бъде нащрек за мошеници, които са готови да пробутат долнокачествена стока.