— Предполагам, че той знае какво приказва. — Личното мнение на Джеърд беше, че Петигрю сигурно може да разпознае мошениците, защото самият той е един от тях. — Но вярвам, че ще се справя поне толкова добре, колкото и вашият скуайър. А може би и по-добре.
— Вие, разбира се, ще получите добра комисионна.
— Това няма да е необходимо.
Пресметливият ум на Джеърд вече претегляше и оценяваше стоката. Щеше да я повери на своя човек, Феликс Хартуел Когато изпраща инструкциите си на Хартуел, ще изпрати и запитване докъде са стигнали нещата с разследването за изтичането на пари.
— Ще приема задачата като част от обичайните си задължения на учител.
— Нима? — Олимпия го погледна с безкрайна изненада — Колко странно! Нито един от досегашните учители не предложи да свърши каквото и да било извън класната стая.
— Вярвам, че ще ви бъда много полезен — нежно каза Джеърд.
Вратата на библиотеката рязко се отвори и пропусна една здрава и набита жена, с престилка и боне, която носеше поднос с чай.
— Е, това ли е новият учител? — Тя се втренчи в Олимпия. — Нима ще подведете още една бедна душа, която се надява, че ще може да научи на нещо тези чудовища?
— Моите племенници не са чудовища — Олимпия неодобрително смръщи вежди. — Мисис Бърд, това е мистър Чилхърст. Изпраща го чичо Артемис. Мисля, че той ще ни бъде много полезен. Мистър Чилхърст, това е мисис Бърд, моята икономка.
У мисис Бърд нямаше нищо деликатно или нежно, помисли си Джеърд. Тя беше здрава и широкоплещеста жена. Чертите на лицето й бяха едри, носът — огромен. Целият й вид подсказваше, че е стъпила здраво на земята. Нейните уморени очи го гледаха особено подозрително.
— Добре, добре, добре. — Мисис Бърд шумно постави подноса върху бюрото. Докато наливаше чая, не отделяше очи от Джеърд. — Значи онези тримата горе са били прави. Вие приличате по-скоро на кръвожаден пират, отколкото на учител, мистър Чилхърст.
— Нима?
Когато чу как свойски му говори икономката, Джеърд недоумяващо повдигна вежди, но нищо не каза, тъй като видя, че според Олимпия всичко е в реда на нещата. Пое чашката и чинийката с ледена учтивост.
— Няма значение — Мисис Бърд му хвърли преценяваш поглед. — Съгласна съм, че за да държи онези зверове пол контрол, човек трябва да е въоръжен с нож и пистолет. Те успяха да откажат тримата учители, които мис Олимпия нае. Наистина го направиха.
Олимпия хвърли бърз поглед на Джеърд, чието изражение излъчваше нетърпение и тревога.
— Наистина, мисис Бърд, не бива да плашите предварително мистър Чилхърст.
— И защо не? — изсумтя мисис Бърд — Той скоро ще узнае истината. Но все пак е интересно да видим колко дълго ще остане. Къде ще го настаните? В малката виличка, в която бяхте настанили и останалите учители ли?
— Мисис Бърд има предвид вилата в началото на алеята. Може би сте я забелязали при пристигането си?
— Да, забелязах я. Там ще ми е много удобно.
— Отлично — Олимпия явно почувства облекчение. — Е, да видим сега. Какво още имаме да обсъждаме? О, да. Вие сте добре дошли на нашата трапеза. Ще се храните с нас. На втория етаж има една стая, която е особено подходяща за провеждането на уроци. И, разбира се, вие сте свободен да се ползвате от книгите в моята библиотека. — Тя направи пауза. — Можете да поемете задълженията си утре сутринта.
Мисис Бърд извъртя очи.
— Ами заплатата му? — Тя хвърли кос поглед към Джеърд, за да го предупреди: — Мис Олимпия не е много добра във воденето на сметките. Вероятно ще трябва да й напомняте за заплатата си. Не се срамувайте да го направите, когато това се наложи.
Олимпия се втренчи в нея.
— Достатъчно, мисис Бърд. Ако съдят по думите ви, хората ще ме помислят за слабоумна идиотка. Заплатата на мистър Чилхърст е платена предварително от чичо Артемис. Нали така, мистър Чилхърст?
— Не бива да се тревожите за моята заплата, мис Уингфийлд — каза Джеърд нежно.
Олимпия хвърли изпълнен с триумф поглед към своята икономка.
— Ето, виждате ли, мисис Бърд?
Мисис Бърд високо изсумтя. Тя като че ли не беше съвсем убедена, но, поне засега, изостави въпроса.
— Щом ще вечеряте със семейството, може би ви интересува, че в мазето има малко бордо и шери…
— Благодаря — каза Джеърд.
— Мис Софи и мис Ида винаги си пийваха глътка-две от едното или от другото преди вечеря. А преди да си легнат, си позволяваха по глътка бренди. Било добро за храносмилането, казваха те. Мис Олимпия продължи тяхната традиция.
— Особено откакто моите племенници пристигнаха — промърмори Олимпия.