Глава 3
Няколко дни по-късно мисис Бърд влезе в библиотеката с поднос чай.
— Изненадва ме, че напоследък тук е толкова тихо. — Тя леко положи подноса върху бюрото на Олимпия — Много странно, много странно.
Олимпия неохотно вдигна поглед. Не искаше да прекъсва извънредно интересното си занимание — опитите си да разгадае сложния и заплетен език на дневника на мадам Лайтборн. Тя отговори на мисис Бърд доста рязко:
— Какво искате да кажете? Аз намирам, че тишината е много приятна.
Олимпия не можеше да повярва, че Джеърд Чилхърст беше успял така да промени всичко в домакинството, и то за толкова кратко време. В коридора вече нямаше кални ботуши. В чекмеджето й не се криеха жаби. И никакви хленчове и крясъци не се чуваха дори отдалеч. И трите момчета идваха навреме за храна и, което беше още по-впечатляващо, и трите бяха чисти и спретнати.
— Това не е естествено. Какво ли прави онзи пират с трите момчета там, в онази стая, питам аз?
— Мистър Чилхърст не е пират — каза Олимпия с тон, който криеше предупреждение. — Ще ви бъда много благодарна, ако престанете да го наричате така. Той е учител. И то отличен учител, ако съдя по това, което е показал досега.
— Ха. Той измъчва бедните момчета, ето какво прави той. Обзалагам се, че ги заплашва, че ще ги обеси, ако не правят това, което им нареди.
Олимпия се усмихна.
— Тук нямаме бесилка.
Мисис Бърд я погледна накриво.
— Е, тогава сигурно ги заплашва, че ще ги бие с камшик, ако не се държат както трябва.
— Сигурна съм, че Робърт щеше веднага да дойде при мен, ако мистър Чилхърст ги заплашваше по какъвто и да е начин.
— Не и ако този пират е заплашил Робърт, че ще му пререже гърлото, ако проговори.
— О, моля ви, мисис Бърд. Вие самата много пъти повтаряхте, че племенниците ми имат нужда от твърда ръка.
Мисис Бърд остави чайника върху подноса и се облакъти на бюрото.
— Но не съм казала, че искам да ги видя ужасени. Не искам никой да ги измъчва, дори ако това е единственият начин да станат кротки и покорни. Въпреки белите, които правят, те са добри момчета.
Олимпия остави перото си.
— Наистина ли мислите, че мистър Чилхърст ги е заплашил с насилие?
— Нищо друго не би дало такъв резултат за такова кратко време, ако питате мен.
Мисис Бърд хвърли многозначителен поглед към тавана. Отгоре не долиташе нито удари, нито тропане с крака, нито приглушени викове. Неестествената тишина беше малко обезпокоителна, помисли си Олимпия.
— Мисля, че ще е по-добре да проверя какво става. — Тя неохотно затвори дневника и се изправи.
— Трябва много да внимавате — предупреди я мисис Бърд. — Мистър Чилхърст по някакъв начин успява да направи добро впечатление на хората, и особено на вас. Сигурно не може да си позволи да изгуби тази работа. Ако разбере, че го наблюдавате, ще ви покаже най-добрите си маниери.
— Ще бъда много предпазлива.
Олимпия бързо отпи от горещия чай, за да се подкрепи, остави чашата на подноса и решително тръгна към вратата.
— Само още нещо, преди да съм забравила — извика мисис Бърд след нея. — Скуайър Петигрю изпратил съобщение, което получихме преди малко. Пише, че се е върнал от Лондон и че ще се отбие този следобед. Без съмнение, ще иска да ви помогне да разпродадете стоката.
Олимпия се спря на прага.
— О, Боже. Забравих да му пиша, че помощта му повече няма да ми е нужна.
Мисис Бърд се намръщи.
— И защо?
— Мистър Чилхърст каза, че ще се заеме с тази работа до най-малките подробности.
Изражението на мисис Бърд се промени. От неодобряващо то се превърна в тревожно.
— Ето ти сега! И какво трябва да означава това?
— Точно това, което казвам, мисис Бърд. Мистър Чилхърст любезно предложи да се заеме с продажбата на стоките, които чичо Артемис изпрати с последния кораб.
— Не съм сигурна, че предложението ми харесва. Какво ще стане, ако мистър Чилхърст избяга със стоката?
— Глупости. Ако имаше намерение да направи това, той не би ни я донесъл въобще. Още при пристигането си в Уеймаут щеше да избяга с тях.
— Е, тогава сигурно има намерение да ви измами — предупреди я мисис Бърд. — И как ще разберете? Ще имаме само неговата дума, че е взел възможно най-високата цена. Казвам ви, този човек прилича на пират. По-добре щеше да бъде, ако скуайър Петигрю се погрижеше за стоката, както правеше и досега.
Олимпия загуби търпение.
— Повече от сигурна съм, че можем да се доверим на мистър Чилхърст. Чичо Артемис го изпраща.
И тя мина през вратата, развяла поли, преди мисис Бърд да отговори. Олимпия се заизкачва към втория етаж. Спря се на площадката и се ослуша. Дори тук горе цареше абсолютна тишина.