Тя тръгна на пръсти по коридора към стаята, в която се провеждаха уроците. Дълбокият като морето глас на Чилхърст проникваше дори през дебелите стени, облицовани с дърво.
— Планът имал слаби места още от самото начало — казваше Джеърд. — Но капитан Джек бил готов да се впуска във всякакви необмислени приключения. Това се оказало слаба черта на цялото семейство впоследствие.
— Това означава ли, че в семейството на капитан Джек имало и други пирати? — нетърпеливо попита Итън.
— Капитан Джек предпочитал да казват, че е морски разбойник — възрази остро Джеърд. — А и не вярвам във фамилията да е имало други като него, но се страхувам, че един-двама от наследниците му биха могли да бъдат обвинени в свободна търговия.
— Какво е това свободна търговия? — попита Хю.
— Контрабанда — обясни сухо Джеърд. — Резиденцията на семейството на капитан Джек била на Огнения остров. Това е едно невероятно красиво място, но е много отдалечено. Робърт, покажи ни къде се намира островът.
— Тук — с ентусиазъм каза Робърт. — По това крайбрежие. Виждате ли тук тази малка черна точица?
— Много добре, Робърт — каза Джеърд. — Както виждате, островът е разположен на място, което много улеснява контрабандата. Достатъчно удобно е да се внасят стоки от Франция и Испания, но е достатъчно далеч от властите. Хората, натоварени да следят за внасянето на забранени стоки, рядко навлизали във водите, заобикалящи острова, а на местните хора можело да се разчита, че няма да кажат на никого.
— Разкажете ни за контрабандистите — каза Итън.
— Не, аз искам да чуя за плана на капитан Джек да прекоси Панамския проток — настоя Робърт.
— Да, разкажете ни за плана на морските разбойници да пленят испанския галеон, мистър Чилхърст — нетърпеливо се намеси Хю. — Можете да ни разкажете за контрабандистите утре.
— Добре — съгласи се Джеърд. — Но трябва да знаете не само това, че планът бил необмислен, а и че е бил много опасен. Теченията в Панамския проток са доста измамни. Горите по бреговете са много гъсти. В тях живеят странни и опасни същества. Много хора са намерили смъртта си, докато са се опитвали да стигнат морето от другата страна…
— И защо капитан Джек и неговият екипаж са искали да прекосят този опасен проток? — попита Итън. — Защо не са останали в Западните Индии?
— Злато — обясни Джеърд с една единствена дума. — По онова време капитан Джек имал съюзник. Те слушали много разкази за легендарните съкровища, които испанците редовно пренасяли от колониите си в Америка. Двамата морски разбойници решили да се промъкнат през Панамския проток, да пленят един-два испански галеона и да забогатеят лесно и бързо.
— Проклятие! — прошепна Робърт благоговейно. — Каква смелост! Колко вълнуващо! Бих искал да върна времето назад и да придружа капитан Джек в това начинание.
Олимпия не можеше да се сдържа повече. Думите „легендарни съкровища и пирати“ й бяха замаяли главата. Тя беше омагьосана, също като племенниците си, от разказа на Джеърд. Много, много тихо, тя отвори вратата и влезе в стаята.
Итън, Хю и Робърт се бяха скупчили около големия глобус, който беше в близост до прозореца. Те дори не вдигнаха погледи, когато Олимпия влезе. Цялото им внимание беше погълнато от онова, което Джеърд им показваше. Едната му ръка беше на глобуса. В другата си ръка стискаше камата. Острието сочеше точката, в която се намираха Западните Индии.
Като видя камата, Олимпия се намръщи. Не беше я забелязвала през последните два дни. Джеърд не я носеше прилепнала до бедрото си, както при пристигането си, и тя беше предположила, че я е прибрал в някой от многобройните си куфари. Но тази сутрин, очевидно, я беше донесъл в класната стая. Нямаше съмнение, че си служеше с нея с лекота и грация.
„Днес видът му е много опасен. Всъщност, както винаги“ — помисли си Олимпия, докато изучаваше чертите на лицето му на утринната светлина. Ако човек не го познаваше по-добре, можеше и да се разтревожи. Но тя започваше да го опознава, защото всяка вечер след вечеря той оставаше при нея в библиотеката.
Джеърд бързо беше придобил приятния навик да споделя с нея чаша бренди, преди да се оттегли във виличката си. Снощи беше чел известно време, а после й беше разказвал за пътуванията си. Олимпия беше повярвала на всяка негова дума.
— Всички учители ли са пътували толкова много като вас, сър? — беше го попитала тя.
Джеърд я беше погледнал с непроницаемо изражение.
— А, не. Аз съм по-късметлия от тях в това отношение. Работех в семейство, което пътуваше в чужбина.
Олимпия беше кимнала одобрително.
— Естествено, че биха искали учителят на децата им да ги придружава при по-дългите пътувания. Каква прекрасна професия сте си избрали.