— Ще бъда много щастлива. — Олимпия едва си поемаше дъх от вълнение.
— Лека нощ, мис Уингфийлд. Ще се видим на закуска.
— Лека нощ, мистър Чилхърст.
Олимпия беше решила да изпрати Джеърд до входната врата. Докато вървеше с него, у нея се беше зародил някакъв плах и неясен копнеж. Тя беше застанала на прага и беше гледала след него, докато той се сля с мрака и се изгуби от поглед.
А после си беше легнала и беше сънувала, че Джеърд я целува на бряг, обсипан с диаманти.
Сега, на ярката дневна светлина, тя го слушаше какви истории разказва на племенниците й и разбра, че много бързо Джеърд се беше превърнал в неизменна част от нейното семейство. Тя научаваше все повече и повече неща за този мъж с лице на пират и започваше все повече и повече да го харесва. „Може би го харесвам дори прекалено много“ — помисли си тя.
Не биваше да забравя, че някой ден Джеърд ще ги напусне и тя отново ще бъде сама в библиотеката и около нея няма да има никой, с когото да сподели удоволствието от общуването, с което я даряваше този мъж.
В този момент Джеърд вдигна поглед и я видя застанала в средата на класната стая. Крайчеца на устните му леко се изви нагоре.
— Добро утро, мис Уингфийлд. Има ли нещо, с което мога да ви бъда полезен?
— Не, не — побърза да отрече Олимпия. — Моля ви, продължавайте. Аз просто исках да наблюдавам урока.
— Разбира се. — Джеърд отново се обърна към глобуса. — Тази сутрин имаме урок по география.
— Да, вече разбрах това.
Олимпия направи крачка напред. Итън широко се усмихна.
— Учим всичко за Западните Индии, лельо Олимпия.
— И за пирата, когото наричали капитан Джек — добави Робърт.
Джеърд леко прочисти гърлото си.
— Трябва да запомните, че капитан Джек е бил морски разбойник, а не пират.
— И каква е разликата? — попита Хю.
— Всъщност, много малка — сухо обясни Джеърд. — Но някои хора много настояват, че разлика все пак съществува. Морските разбойници са плавали с разрешението на властите, което означава, че можели да нападат вражеските кораби. Но понякога възниквали усложнения. И защо възниквали те, как мислиш, Робърт?
Робърт изправи рамене.
— Защото толкова много държави имат колонии в Западните Индии, предполагам, сър.
— Точно така — Джеърд се усмихна одобрително. — По времето на капитан Джек в тази част на света плавали кораби на англичаните, французите, холандците и испанците.
— А на морските разбойници не е било разрешено да нападат корабите и градовете на съотечествениците си, нали? — каза Итън и се намръщи. — Това означава, че англичаните са нападали корабите на французите, испанците и холандците. А французите са нападали англичаните, испанците и холандците.
— Всичко това като че ли е много объркано — каза Олимпия.
Тя изостави всякакви преструвки. Не можеше да крие, че се интересува не от методите на мистър Чилхърст, а от самите разкази. И тя побърза да се присъедини към племенниците си.
— Какви бяха ония приказки за смело начинание, за плаване през Панамския проток и за легендарни съкровища?
Усмивката на Джеърд беше доста загадъчна.
— Имате ли нещо против да останете с нас, докато разкажа историята, мис Уингфийлд?
— О, не. Наистина ще остана — каза Олимпия. Тя се усмихна с благодарност на Джеърд. — Аз много се интересувам от тези истории.
— Вече разбрах — каза Джеърд нежно. — Приближете се още малко, мис Уингфийлд. Не бих искал да пропуснете нито една дума.
Скуайър Петигрю пристигна в три часа следобед. Олимпия се беше върнала в библиотеката и чу шума от колелетата на каретата му по чакълената алея. Тя стана от мястото си до бюрото и отиде до прозореца. Петигрю тъкмо слизаше от каретата.
Беше мъж с масивно телосложение, който наближаваше петдесетте. На младини минаваше за красавец и дори сега продължаваше да се държи така, като че ли никоя жена от околността не може да му устои. Олимпия не можеше да разбере какво толкова са намирали у него.
Истината беше, че Петигрю беше ужасно скучен, макар че Олимпия беше добре възпитана и не би изрекла гласно тази оценка. Знаеше, че самата тя не е авторитет по този въпрос. Но намираше повечето от мъжете в Апър Тадуей за необикновено глупави и досадни. Техните интереси рядко съвпадаха с нейните. И което беше още по-лошо, те настояваха, че една жена не би трябвало да се занимава с друго, освен с домакинството. Петигрю не правеше изключение. Доколкото Олимпия знаеше, той се занимаваше само с ловджийски кучета, лов и фермерство.