Но тя му бе задължена за помощта, която й оказваше при продажбата на пратките на чичо Артемис, и изпитваше искрена благодарност за всичко, което беше направил за нея.
Вратата на библиотеката се отвори точно когато Олимпия отново беше заела мястото си до бюрото. Миризмата на одеколона, който Петигрю използваше, изпревари влизането му в стаята. Той пристъпи с несигурна крачка.
Петигрю пътуваше до Лондон много често и се възползваше от възможността да следи модата. Този следобед той носеше панталони, украсени с плисета. Рединготът му беше извънредно прилепнал към тялото. Отпред стигаше до тапията, а отзад приличаше на лястовича опашка и стигаше до коленете му. Под него той носеше извънредно сложно украсена риза с яка на плисета. Шалчето му беше завързано толкова високо и здраво, че лицето му беше поруменяло. Олимпия дори подозираше, че шалчето е колосано.
— Добър ден, мис Уингфийлд.
Петигрю я дари с усмивка, която трябваше да мине за очарователна, и се приближи към бюрото й.
— Днес изглеждате превъзходно.
— Благодаря ви, сър. Моля ви, седнете. Имам някои интересни новини за вас.
— Наистина ли?
Петигрю хвана краищата на редингота и ги отмести встрани, а после внимателно седна. Движенията му бяха добре отработени.
— Предполагам, че искате да ми разкажете за последната пратка от чичо ви Артемис? Не се страхувайте, мила моя, вече научих за нея и, както винаги, съм готов да ви помогна.
— Много любезно от ваша страна, сър, но аз вече нямам нужда от вашите услуги.
Петигрю премигна бързо няколко пъти, като че ли в окото му беше влязла прашинка, а после застина на място.
— Моля?
Олимпия му се усмихна топло.
— Вие наистина ми бяхте много полезен, сър, и аз съм ви много благодарна, но не мога повече да ви досаждам с работите си.
Петигрю се намръщи.
— Вижте, мис Уингфийлд, за мен продажбата на стоките не е досадно бреме. Наистина се радвам, когато мога да ви бъда полезен. Всъщност чувствам, че е мой дълг да ви помагам. Няма да изпълня дълга си на приятел и съсед, ако ви позволя да попаднете в ръцете на безскрупулни прекупвачи, които не биха се поколебали да се възползват от вашата невинност и неопитност.
— Няма нужда да се страхувате за мис Уингфийлд — каза Джеърд много тихо. Той се беше приближил безшумно и беше застанал на прага. — Тя е в добри ръце.
— Какво, по дяволите…
Петигрю бързо се обърна в посоката, от която идваше гласът, и се втренчи в Джеърд.
— Кой сте вие, сър? Какво говорите?
— Аз съм Чилхърст.
Олимпия усети, че въздухът между двамата се изпълни с напрежение. Тя се опита да го разпръсне, като официално ги запознае.
— Мистър Чилхърст е учителят на моите племенници. Той е с нас само от няколко дни, но вече постигна чудеса. Момчетата учиха география цяла сутрин и се обзалагам, че сега знаят повече за Западните Индии от всички момчета в Апър Тадуей. Мистър Чилхърст, позволете ми да ви представя скуайър Петигрю.
Джеърд затвори вратата и се приближи до бюрото.
— Мисис Бърд ми каза за неговото пристигане.
Погледът на Петигрю не се отделяше от черната превръзка, която покриваше едното око на Джеърд. А после, когато видя разтворената яка на ризата му и голия му врат очите му широко се разтвориха от изумление.
— По дяволите, човече, вие не приличате на нито един учител, когото съм виждал. Какво става тук?
Олимпия беше обзета от раздразнение.
— Повече от сигурно е, че мистър Чилхърст е учител. И то отличен учител. Изпрати ми го чичо Артемис.
— Изпратил го е Уингфийлд? — Петигрю й хвърли поглед, в който се четеше раздразнение. — Сигурна ли сте?
— Да, разбира се, че съм сигурна — Олимпия се опитваше да запази спокойствие. — Мистър Чилхърст е много опитен във финансовите дела. Той ще движи моите търговски работи. Ето защо вашите услуги няма да ми бъдат необходими за в бъдеще, сър.
— Той ще движи вашите търговски работи! — Петигрю беше изумен. — Но вие нямате нужда от нов човек. Вие вече имате мен и аз бих се грижил за финансите ви както винаги.
Джеърд седна, сложи лактите си на облегалките на креслото и скръсти пръсти.
— Вие чухте мис Уингфийлд, Петигрю. Тя вече няма нужда от вашите услуги.
Петигрю му хвърли бърз поглед и отново се обърна към Олимпия.
— Мис Уингфийлд, често съм ви предупреждавал да не се занимавате с хора, чийто произход не познавате.
— На мистър Чилхърст аз имам пълно доверие, Той е уважаван човек — каза твърдо Олимпия. — Моят чичо не би го наел да работи в неговото домакинство, ако той нямаше нужните качества.