Петигрю хвърли на Джеърд неодобрителен поглед.
— Прегледахте ли добре препоръките му, мис Уингфийлд?
— Моят чичо се е погрижил за тези неща — каза Олимпия.
Джеърд се усмихна студено на Петигрю.
— Уверявам ви, сър, че няма причина за безпокойство. Ще се погрижа мис Уингфийлд да извлече максимална печалба от стоките, изпратени й от чичо й.
— И кой сте вие, че да кажете каква е максималната печалба? — отговори му Петигрю. — Мис Уингфийлд няма да разбере, ако и вие се облагодетелствате от продажбата, нали? Тя ще трябва да разчита само на честната ви дума.
— Точно така: досега тя е била принудена да разчита единствено на вашата честна дума — меко възрази Джеърд.
Петигрю се изправи.
— Нима намеквате нещо, сър? Защото, ако е така, позволете да ви кажа, че не бих ви оставил да говорите каквото си искате.
— Не, нищо не намеквам. — Джеърд тихо и бързо забарабани с пръсти по облегалките на креслото. — Мис Уингфийлд ми каза, че от последната пратка е реализирала двеста лири печалба.
— Точно така — каза Петигрю — И извади късмет с печалбата. Ако не бяха моите връзки в Лондон, нямаше да получи повече от сто-сто и петдесет лири.
Джеърд наклони глава.
— Ще бъде интересно да видим дали ще мога да се справя така добре като вас, нали? Може би аз ще успея да се справя дори по-добре.
— Вашето мнение не ме интересува, сър — каза Петигрю възмутено.
— Вашето мнение за мен също не е ласкаво, нали? — тихо отговори Джеърд. — Но аз ви уверявам, че ще се грижа отблизо за финансовите интереси на мис Уингфийлд. Тя има нужда от парите, нали? Сама жена, натоварена с отговорността за три момчета, се нуждае от всеки доход.
Лицето на Петигрю стана пурпурночервено.
— Вижте сега, сър, не мога да ви позволя да вземете стоката на мис Уингфийлд просто така. Та вие можете да избягате с нея. Стоката може да изчезне и никога повече да не я видим.
— Стоката вече изчезна, така да се каже — каза Олимпия — Мистър Чилхърст я изпрати в Лондон тази сутрин.
Очите на Петигрю широко се отвориха от ужас и изненада.
— Мис Уингфийлд, сигурен съм, че не сте направили нещо така прибързано като това да позволите на този човек да отмъкне стоката извън Апър Тадуей.
Джеърд продължаваше да барабани по облегалките на креслото.
— Стоката е в безопасност, сър. Придружена е от охрана. Един мой познат, у когото имам пълно доверие, ще я получи в Лондон и ще се погрижи за нейното разпределение.
— Мили Боже, човече! — Петигрю се завъртя към него. — Какво сте направили? Това си е очевидна кражба. Веднага ще уведомя правосъдието.
Олимпия скочи на крака.
— Достатъчно. Мистър Петигрю, доволна съм, че мистър Чилхърст взе присърце моите интереси. Не искам да бъда груба, сър, но настоявам да прекратите този безполезен разговор и да не изричате думи, с които преднамерено целите да обидите мистър Чилхърст.
Джеърд доби замислен вид, като че ли обмисляше тази вероятност.
— Може и да се обидя.
Устните на Петигрю се размърдаха, но от гърлото му не излезе нито звук. След това пъргаво стана от стола и се загледа в Олимпия.
— Така да бъде, мис Уингфийлд. Щом предпочитате да се доверявате на непознати, а не на съседите си, които познавате от години, това си е ваша работа. Но предполагам, че ще съжалявате за безразсъдството си. Вашият нов учител ми прилича по-скоро на кръвожаден пират и това си е самата истина.
Олимпия беше силно ядосана. Джеърд, все пак, работеше за нея и беше член на домакинството си. Трябваше Да го защити.
— Наистина, мистър Петигрю, отидохте твърде далеч, Не мога да позволя да говорите по този начин на нито един от хората, които живеят в тази къща. Приятен ден, сър.
— Приятен ден, мис Уингфийлд. — Петигрю се отправи към вратата с наперена походка. — Мога само да се надявам, че няма да загубите нито един пакет стока, след като сте се доверили на този… на този човек.
Олимпия гледа след него, докато вратата на библиотеката се затвори. А после рискува да хвърли бърз, кос поглед на Джеърд. С облекчение видя, че беше престанал да барабани с пръсти. Подозираше, че този негов привичен жест не предвещава нищо добро.
— Извинявам се за тази малко неприятна сцена — каза Олимпия. — Петигрю ми желае доброто. Мисля, че беше малко обиден от факта, че съм поверила стоката на другиго.
— Той ме нарече пират.
Олимпия деликатно прочисти гърлото си.
— Да Много ви моля, не се обиждайте. Вината не е изцяло негова. Наистина, и мисис Бърд направи същата забележка, щом ви видя. У вас има нещо, сър, което напомня за пиратите.
Устните на Джеърд се извиха в усмивка.