Олимпия срещна спокойния му поглед и разбра, че той й е позволил да надникне в душата му. Бе постъпил честно, помисли си тя. Нали току-що тя му беше предоставила възможност да надникне в нейната. Ръката й трепереше, докато поднасяше чашата с бренди към устните й.
— Нито един човек тук, в Апър Тадуей, не се интересува от легендите и обичаите на чуждите страни — сподели Олимпия. — Нито дори мистър Дрейкът, който, изглежда… Макар че известно време се надявах… — Гласът й заглъхна.
Ръката на Джеърд затегна хватката си около чашата.
— Дрейкът не се интересува от подобни неща, мис Уингфийлд, но аз се интересувам.
— Усетих вашия интерес, сър. Вие наистина сте човек, който се интересува от света. — Олимпия погледна надолу, към чашата си с бренди, а после вдигна глава. — Снощи споменахте, че сте чули за някои наистина странни обичаи, които хората от Южните морета тачели…
— А, да. — Джеърд затвори книгата си и се загледа в огъня. — Много интересни обичаи, които засягат ухажването!
— Вие обещахте да ми ги предадете в най-големи подробности тази вечер, ако си спомняте — подкани го Олимпия.
— Разбира се.
Джеърд отпи глътка бренди и придоби доста замислен вид.
— Очевидно, сред островитяните съществува обичай ухажорът да заведе изгората си на място в джунглата, което се смята за омагьосано. Казаха ми, че такава е една лагуна. Там водата падала като огромен водопад и се разбивала в крайбрежните скали.
— Разбирам. — Олимпия пак отпи от брендито си. — И какво се е случвало там?
— Ако жената желаела да бъде ухажвана, тя позволявала на мъжа да я целуне под водопада. — Джеърд завъртя чашата в ръката си. — А той й давал доказателство за своята любов. Легендата твърди, че всеки съюз, който бил заченат там, бил хармоничен и плодоносен.
— Колко интересно.
Олимпия се чудеше какво ли би изпитала, ако Джеърд я целунеше. Той изглеждаше така силен и властен. Можеше да я вдигне само с едната си ръка. Тя се запита какво ли би изпитала, ако я обвиеше около кръста й.
И какво ли ще почувства, ако той я притисне до гърдите си.
И какво ли ще почувства, ако той притисне устните си до нейните.
Ужасена от посоката на мислите си, Олимпия се стресна и бутна чашата си. Брендито се разля по бюрото.
— Добре ли сте, мис Уингфийлд?
— Да, да, разбира се.
Олимпия бързо вдигна чашата и я постави на мястото й. Огорчена от собствената си несръчност, тя избърса разлятото бренди с носната си кърпичка и отчаяно затърси думи, които да звучат безстрастно.
— И докато говорим за това, как хората от Южните морета изразяват привързаността си… — Олимпия съсредоточи цялото си внимание в избърсването на остатъка бренди по бюрото си. — Наскоро аз самата прочетох за някакъв особено странен обичай, който островитяните спазвали.
— Наистина ли, мис Уингфийлд?
— Изглежда, сред обитателите на един от островите съществува обичай младоженецът да дарява булката с огромен златен фалос.
От другата страна на стаята не долетя нищо, освен дълбока тишина Олимпия вдигна поглед, питайки се дали Джеърд въобще е чул думите й. Когато видя странното изражение на лицето му, тя беше обзета от обезпокоително чувство.
— Златен фалос? — попита Джеърд.
— Ами… да. — Олимпия пусна мократа си носна кърпичка на бюрото. — Много странен обичай, не мислите ли, сър? Какво би могъл да направи човек с огромен златен фалос?
— Не мога веднага да кажа, но предполагам, че на този въпрос могат да се дадат някои много интересни отговори.
— Без съмнение. — Олимпия въздъхна. — Но аз вероятно никога няма да узная отговора, защото никога няма да пътувам до Южните морета.
Джеърд остави чашата си и се изправи.
— Както вие самата изтъкнахте пред мен, мис Уингфийлд, не е необходимо човек много да пътува, за да обогати жизнения си опит.
— Да, и това е вярно.
Тя го гледаше как се приближава към нея. Усещаше, че движенията му са добре обмислени.
— Има ли нещо важно, което искате да ми кажете, мистър Чилхърст?
— Да.
Той заобиколи бюрото, протегна ръце и вдигна Олимпия от стола.
— Има нещо, което искам да науча тази вечер, мис Уингфийлд, и само вие знаете отговора.
— Мистър Чилхърст?
Олимпия едва си поемаше дъх. Цялото й тяло тръпнеше от възбуда. Чувстваше се така, като че ли всеки момент ще се разтопи.
— Какъв е вашият въпрос, сър?
— Ще ме целунете ли, мис Уингфийлд?
Олимпия беше така разтърсена, че не беше способна да намери думи, с които да отговори. Направи единственото, което можеше. Обви с ръце врата на Джеърд и му поднесе устните си. Поканата беше мълчалива, но красноречива.