Выбрать главу

Тя знаеше, нещо повече, беше сигурна, че цял живот е чакала този миг.

— Сирена…

Ръцете на Джеърд здраво я обгърнаха, а устните му се впиха в нейните.

Глава 4

Огън — непрестанен див и изгарящ пламък — потече по вените на Олимпия. Тя застина — шокирана, възбудена и оживена…

Устата на Джеърд беше гореща, завладяваща и настоятелна. Той я приласкаваше и покоряваше, едновременно открадваше и изискваше нейната целувка. Олимпия трепереше в ръцете му.

Тя чувстваше топлината на тялото му и силата на ръцете му. Той завладяваше сетивата й, но тя не изпитваше страх, а само безкрайна и вълнуваща наслада. Притисна по-здраво главата му към своята, като че ли животът й зависеше от това.

Джеърд простена, когато тя отвори устата си под натиска на неговата. Тя охотно отговаряше на нежното му настояване.

— Не мога да дочакам твоята песен, моя сладка сирена — прошепна той приглушено до устните й, а после пъхна езика си в устата й. Допирът му я изненада и тя се опита да се отдръпне.

— Не още — прошепна й Джеърд. — Искам да опитам вкуса ти.

Олимпия беше омагьосана от думите му.

— Да опиташ вкуса ми?

— Да, ето така.

Джеърд отново завладя устата й и започна да опипва вътрешността й с езика си.

— И така Мили Боже, ти си по-опияняваща и от най-силното бренди…

Главата на Олимпия се отпусна безпомощно назад. Тя затвори очи. С възторжена радост се наслаждаваше на новото усещане, което й даваха целувките на Джеърд.

Той премести ръцете си. Едната се плъзна под коленете й, а другата я обгърна през раменете Тя кратко и изненадано въздъхна, когато той я вдигна и я понесе през стаята.

Олимпия отвори очи и го погледна, когато той я положи на пурпурните възглавнички, украсяващи дивана. Видя глада в очите му. Беше като омагьосана. Почувства как нещо дълбоко вътре в нея му отговаря. Никога досега не се беше чувствала по-жива и по-щастлива.

— Всичко това е много странно. — Тя докосна бузата му с върховно удивление. — Чувствам се така, като че ли съм се впуснала в опасно пътуване към загадъчни, неизвестни земи.

— И аз се чувствам по същия начин. — Усмивката на Джеърд беше чувствена Той коленичи на едно коляно до дивана — Ще се впуснем заедно в това приключение, моя любима сирено…

Лишена от дар слово, Олимпия взе ръката му и я поднесе към устните си. Целуна дланта му с неописуема радост.

— Боже мой, ти не знаеш какво правиш с мен.

Джеърд сложи другата си ръка на шията й и бавно, преднамерено бавно, плъзна пръстите си надолу, докато дланта му се отпусна на гърдите й.

Олимпия го погледна изпод спуснатите си клепачи.

— Това е страстта, нали, Джеърд?

— Да, Олимпия. Това е страст.

— Не знаех, че страстта е толкова завладяваща — прошепна тя. — Сега разбирам защо тя е сърцето на толкова много легенди.

И тя протегна ръце, за да накара устните му да се слеят с нейните. Докато я целуваше, Джеърд нежно галеше гърдите й и изучаваше формата им. Цялото тяло на Олимпия пулсираше от непознато очакване Тя беше странно нетърпелива. Тялото й се извиваше върху дивана, като търсеше дори по-голяма интимност. Джеърд дишаше шумно. Той си пое дълбоко дъх и започна да разкопчава роклята на Олимпия. Силните му пръсти трепереха леко.

— Джеърд? И на теб ли ти е така топло, както на мен?

— На мен не само ми е топло, сладка моя сирено. Аз горя…

— О, Джеърд! И аз чувствам, че горя.

— Страхувам се, че колкото по-далеч отива човек в това пътуване, толкова по-трудно му е да се върне обратно.

Джеърд смъкна горнището на роклята до талията й. Олимпия потрепера, когато той пое зърното й в уста.

— Аз въобще не искам да се връщам обратно.

— Нито пък аз.

Джеърд повдигна глава и много настоятелно я загледа в очите.

— Но въпреки че те желая не бих те отвел по-далеч, отколкото ти би допуснала. Ако искаш да спра, кажи ми го сега, когато все още мога да го направя.

— Аз съм на двайсет и пет, Джеърд — Олимпия го погали по бузата, — а не някое неопитно момиченце, което току-що е завършило училище. Сама вземам решенията си и не се ръководя от нормите на обществото.

Той се усмихна.

— Казаха ми, че си най-необикновената жена на света. — Той сведе поглед към голите й гърди. — Но ти си също така и много красива.

Олимпия трепереше в очакване. Разкъсваха я едновременно две желания: свенливостта я караше да скрие голите си гърди от погледа му, но насладата от това, че той я харесва, бе по-силна. Никога не беше мислила за себе си като за красива жена, но сега, когато Джеърд я гледаше по този начин, тя ликуваше.