— Знаеш ли колко много те желая? — Джеърд помилва зърното й с пръсти.
— Радвам се, толкова много се радвам, че ме искаш, Джеърд.
Олимпия се изви в дъга и притисна тялото си към ръката му. Чувстваше как гърдите й се издуват… И втвърдяват… Върховете им бяха невероятно чувствителни.
— Ти ще ме накараш да загубя разсъдък, а искам съвсем съзнателно да се наслаждавам на пътуването.
Джеърд плъзна ръка надолу и обхвана глезена й, а после я плъзна нагоре, под полите на роклята й. Олимпия почувства, че я гали по вътрешната част на бедрата й и нещо дълбоко вътре в нея започна да пулсира. Изпита непреодолимо желание да го докосне и да изучи тялото му точно така, както той изучаваше нейното. Ръцете й трепереха и се забавиха малко с разкопчаването на ризата му, но най-после успяха да открият гърдите му. Тъмните къдрави косъмчета я очароваха. Тя положи дланта си върху кожата му и почувства стегнатите му твърди мускули.
— Знаех си, че тялото ти е точно такова — въздъхна тя доволно, с почуда и възхищение. — Толкова си топъл… Толкова си силен… Толкова си властен…
— Олимпия… Сирено моя…
Ръката на Джеърд стисна здраво горната част на бедрото й — частта, която се намираше точно над жартиера й. И той целуна вдлъбнатинката между гърдите й.
Кратък, пронизителен писък, издаващ страх и страдание, проряза тишината и достигна до замъгленото от страстта съзнание на Олимпия. Тя застина и се вледени — все едно че я пуснаха в леден поток. Джеърд бързо повдигна глава.
— Какво, по дяволите, беше това?
— Това беше Хю.
Олимпия се пребори с натиска на ръцете му и се изправи до седнало положение. Пръстите й трепереха, докато се опитваше отново да закопчее роклята си.
— Казах ви, че понякога той има кошмари. Трябва веднага да отида при него.
Джеърд бавно се изправи. Гледаше я втренчено, докато тя се опитваше да облече роклята си.
— Оставете на мен.
Благодарна за помощта, Олимпия се завъртя и зачака нетърпеливо той да се оправи с горнището на муселинената й рокля.
— Моля ви, побързайте. Той толкова много се страхува.
— Готово.
Джеърд отстъпи назад. Олимпия се втурна към вратата, блъсна я силно и бързо прекоси коридора в посока към стълбището. Съзнаваше, че Джеърд я следва по петите. Когато хвърли поглед през рамо, видя, че той закопчава ризата си и се опитва да я напъха обратно в панталоните си.
Вече на горната площадка, тя се затича към спалнята на Хю. Вратата вляво се отвори, когато тя премина покрай нея. Появи се Робърт, който беше по пижама.
— Лельо Олимпия? — Робърт разтри очи, за да прогони съня. — Струва ми се, че чух Хю да вика.
— Да. — Олимпия се спря за малко, за да го потупа по рамото. — Още един кошмар, без съмнение. Връщай се в леглото, Робърт. Аз ще се погрижа за него.
Робърт кимна и започна да затваря вратата, но се спря, когато видя Джеърд.
— Мистър Чилхърст. Какво правите тук, сър?
— Бях с леля ви, когато чухме вика на Хю.
— О! Хю сънува кошмари, знаете ли?
— Защо? — попита Джеърд.
Робърт сви рамене.
— Страхува се, че някой ден ще го изпратят при следващия роднина, който няма да ни иска. Итън също се страхува. Казах им, че трябва да бъдат смели, но те са още твърде малки, нали така. Трудно им е да разберат.
— Никой няма да ви разнася като колети, Робърт — каза твърдо Олимпия. — Вече ви казах това.
Да, лельо Олимпия — каза Робърт с рядко срещана, ужасяваща учтивост.
Олимпия въздъхна. Знаеше, че Робърт все още не й вярва, макар тя да го уверяваше непрекъснато през последните шест месеца. Но сега нямаше време да разисква въпроса отново. Трябваше първо да се погрижи за Хю.
Спусна се по коридора към спалнята на Хю. Тихите хълцания на детето се чуваха през вратата.
Олимпия отвори вратата тихо и влезе в тъмната стая На слабата лунна светлина, която струеше през прозореца, тя вида слабото, свито на кълбо тяло, което се криеше под одеялото.
— Хю? Хю, аз съм, леля Олимпия.
Тя се доближи до леглото и седна до треперещото момиче. Махна завивките и сложи ръка на слабото рамо на детето.
— Всичко е наред, мили мой. Всичко е наред. Тук съм.
— Лельо Олимпия…
Той бавно се изправи до седнало положение и се вгледа в нея с широко отворените си, ужасени очи. А после се сгуши в прегръдките й и продължи да подсмърча.
— Отново сънувах лош сън.
— Знам, мили. Но точно това е било, просто сън. — Олимпия го притисна към себе си и го залюля. — Тук, с мен, си в безопасност. Никой няма да те изпрати в друга къща. Сега това е твоят дом.
В мрака се чу особен стържещ звук. Заструи светлина. Джеърд беше запалил свещ. Хю бързо вдигна глава от рамото на Олимпия.