Гърлото на Олимпия се сви.
— Никога няма да се уморя от вашето присъствие в дома си. Всъщност чудех се как съм могла досега да живея без вас.
— Вярно ли е това? — нетърпеливо поиска потвърждение Хю.
— О, да, Хю — каза Олимпия тържествено и сериозно. — Вярно е. Животът тук беше много скучен, преди да се появите ти и твоите братя. Не бих могла да се сетя за нищо друго, което така да повдига настроението ми, както вашето присъствие в къщата.
— Сигурна ли си? — с тревога в гласа запита Хю.
— Заклевам се, че ако ви изпратя при вашите роднини в Йоркшир, аз ще се превърна в скучна интелектуалка, която ще намира удовлетворение единствено в книгите.
— Това не е вярно — каза Хю с изненадваща жар в гласа. — Ти не си чудата. И не си скучна. Чарлз Бристоу каза, че си куку, и аз го набих, защото това не е вярно. Ти не си такава. Ти си прекрасна, лельо Олимпия.
Олимпия беше шокирана.
— Затова ли си се сбил с Чарлз Бристоу? Защото е казал, че съм куку?
Внезапно засраменият Хю плъзна поглед към Джеърд.
— Аз не исках да ти казвам. Мистър Чилхърст ме подкрепи, че правото е на моя страна. Той също така ми каза да не ти казвам това нито тогава, нито после.
— Точно така — каза Джеърд. — Джентълмен, който се съгласява на дуел, за да защити честта на дамата, не обсъжда борбата за нея нито преди това, нито след това.
— Мили Боже! — Олимпия беше силно разгневена. — Аз не съм съгласна никой да се бие заради мен. Ясно ли е?
Хю въздъхна.
— Това няма значение. Аз загубих битката. Но мистър Чилхърст каза, че ще ме научи на някои номера, които ще ми помогнат да се справя по-добре следващия път.
Олимпия се втренчи в Джеърд.
— Наистина ли обеща това?
— Не се тревожете прекалено, мис Уингфийлд? — каза Джеърд.
— Вие непрекъснато повтаряте това, но аз започвам да се питам дали няма да е по-добре, ако започна да следя отблизо уроците, които давате на племенниците ми.
Джеърд повдигна вежди.
— Може би ще бъде по-добре да обсъдим въпроса насаме, мис Уингфийлд. Лека нощ, Хю.
— Лека нощ, сър.
Олимпия излезе в коридора със скована походка. Джеърд я последва и тихо затвори вратата на стаята.
— Наистина, мистър Чилхърст — каза Олимпия тихо, — не мога да ви позволя да окуражавате моите племенници да се бият с другите деца.
— Аз въобще нямам такива намерения. Трябва да ми имате доверие, мис Уингфийлд. Аз съм дълбоко убеден, че интелигентните мъже се стараят да разрешават конфликтите по мирен път, винаги когато е възможно.
Тя го погледна изпитателно.
— Сигурен ли сте в това?
— Повече от сигурен. Но светът понякога далеч не е спокойно място, а човек трябва да бъде способен да се защити, когато се наложи.
— Хм.
— А също така трябва да защити и честта на жената — продължи нежно да я увещава Джеърд.
— Това е старата представа за света, която аз не одобрявам — каза Олимпия мрачно. — Леля Ида и леля Софи ме научиха, че жената трябва сама да защити честта си, когато това се налага.
— Няма значение, надявам се, че вие ще продължавате да имате доверие в моите възпитателни методи.
Джеърд я хвана за ръката и я придърпа в прегръдките си, след което добави:
— И в мен.
Тя го погледна в очите. Искаше да надникне дълбоко в тях. Гневът й се беше стопил.
— Аз ви вярвам, мистър Чилхърст.
Устните на Джеърд леко се извиха нагоре.
— Отлично. Тогава ще ви пожелая лека нощ, мис Уингфийлд.
Той наведе глава и я целуна страстно.
Преди още Олимпия да се осъзнае и да отговори на целувката му, тя приключи. Джеърд я пусна. Той слезе по стълбите, без да каже нито дума повече, и тихо затвори входната врата след себе си.
Олимпия бавно заслиза по стълбите. Опита се да анализира чувствата, които бушуваха в душата й, но напразно. Имаше прекалено много нови, непознати, но прекрасни чувства. Те бяха зашеметяващи и обезпокоителни, а може би и малко опасни.
Чувстваше се така, все едно се намираше в сърцето на древна легенда, която е написана специално за нея.
Със замечтана усмивка, тя дръпна резето на входната врата. След това отиде в библиотеката и взе дневника на мадам Лайтборн. Застана в средата на стаята и няколко мига се наслаждава на спомена за прегръдката на Джеърд. Много правилно беше, че той я целуна за първи път тук, на това специално място.
Олимпия си спомни деня, в който за първи път беше надникнала в библиотеката. Беше мрачен и дъждовен ден. Бяха я оставили на прага на къщата на леля Софи и леля Ида. Беше й студено и изпитваше ужас, но в отчаянието си беше взела твърдо решение да не показва страховете си. Не за първи път беше оставяна на прага на непознати роднини.