Джеърд се усмихна. Тя го намираше вълнуващ. Разтопяваше се под допира на ръцете му. В очите й светеше нежната й и искрена страст.
У нея нямаше студенина, каквато имаше у Деметриа.
Също така, Джеърд беше сигурен, че Олимпия не обича никого другиго. Поне не и в този момент.
Не можеше да бъде сигурен за миналото, защото Олимпия твърдеше, че е жена с богат житейски опит. От думите й той си правеше заключението, че тя не е девствена. Но Джеърд не мислеше, че тя е познала дълбоката страст, която беше изпитала тази нощ, дори да е легнала с друг мъж.
Беше видял изненадата в учудените й очи, беше почувствал почудата, която я беше обзела, когато той я докосна. И разбра, че е първият мъж, който я е възбудил до такава степен. Дори и преди него да е имало друг, той можеше да я накара да го забрави. Джеърд беше повече от сигурен в това.
Тя не приличаше ни най-малко на Деметриа.
Пази се от целувката на Пазителя, когато надникнеш в сърцето му, където ще намериш ключа.
Олимпия смръщи вежди над фразата, която най-после, парче по парче, беше сглобила. Не виждаше смисъл в нея, но беше уверена, че е попаднала на първата следа в дневника.
Тя изписа думите на отделен лист и се прозина. Беше много късно, почти два сутринта. Свещта до леглото й беше почти изгоряла. Не можеше да заспи и след като Джеърд си беше заминал, тя се беше нахвърлила на дневника.
Пази се от целувката на Пазителя, когато надникнеш в сърцето му, където ще намериш ключа.
Олимпия нямаше никаква представа какво означават тези думи, но усещаше, че те са много важни. Започна да обръща страниците една след друга. Но приглушен лай, долетял от кухнята, преустанови заниманието й.
Нещо беше разбудило Минотавър.
Разтревожена, Олимпия остави дневника на нощната масичка и отметна завивките. Стана от високото легло, прекоси стаята и отиде до камината, откъдето взе железния ръжен. А после облече халата си.
Отиде до вратата и предпазливо я отвори.
На долния етаж беше тихо. Минотавър беше престанал да лае. Каквото и да го беше обезпокоило, него вече го нямаше. Може би той беше разбуден от някоя котка или друго някое малко животинче, което се беше приближило до вратата на кухнята, за да потърси остатъци от храна.
И все пак тя не можеше да се отърве от чувството, че нещо не е наред.
Стиснала здраво ръжена, Олимпия повдигна полите на халата си и бавно заслиза по стълбите. В тяхното подножие я посрещна хладният благоуханен нощен въздух. Като че ли ставаше течение. Като че ли идваше от библиотеката.
Олимпия се приближи към вратата на библиотеката, която беше леко открехната — точно в същото положение, в което тя я беше оставила. Бутна с ръжена и я отвори широко.
Силната миризма на бренди я накара да сбърчи нос. Смръщила вежди, тя тихо влезе в стаята.
Светлината беше достатъчна, за да види как нощният бриз издува пердетата. Олимпия потрепера. Беше повече от сигурна, че не е оставила прозореца отворен. Винаги внимателно заключваше вратите и прозорците на първия етаж за през нощта.
Разбира се, напомни си тя, тази нощ не беше като другите. Умът й беше ангажиран с мислите за Джеърд. Тя продължаваше да мисли за него и докато се изкачваше към спалнята си. Може би беше забравила да провери прозорците на библиотеката.
Миризмата на бренди ставаше все по-силна с нейното приближаване към прозореца. Но чак когато стъпалото й попадна върху мокрото петно на пода, Олимпия разбра каква е истината.
Завладя я страх. Тя се пребори с него и бързо се върна до бюрото. Намери газената лампа и я запали. Най-после — светлина. И светлината я увери, че стаята е празна.
А също така показа, че мокрото петно на килима е от брендито, което се беше изляло от шишето.
Олимпия си пое дълбоко дъх. Само преди няколко минути някой, се беше разхождал из нейната библиотека.
Глава 5
— Какво ще изучаваме тази сутрин, мистър Чилхърст? — попита Итън, докато мажеше сладкото върху филията си.
Джеърд отвори бележника си, който лежеше до чинията му. Намери записките, които следваха под заглавието „Сутрешни уроци“ Там пишеше „геометрия“.
— Геометрия! — простена Итън.
Джеърд не обърна внимание на реакцията му и затвори бележника. Отново хвърли поглед към лицето на Олимпия, на което беше изписано напрегнато, разсеяно изражение. Нещо не беше наред, но досега той не беше успял да разбере в какво се състои проблемът. Пронизаха го студени тръпки, когато си помисли, че може би тя съжалява за случилото се снощи.
Дали не бе постъпил неблагоразумно, като се опита толкова рано да й покаже чувствата си? Тя сигурно още не беше готова за това. Трябваше да й даде повече време да свикне със страстта, която беше избухнала като огнени пламъци между тях. Не биваше да разваля всичко с прибързаните си действия.