— Не обичам математиката — каза високо Хю.
— И особено геометрията — добави Робърт. — Ще бъдем затворени в къщата цяла сутрин.
— Не, днес няма да учим в стаята. — Джеърд хвърли поглед на мисис Бърд. — Още малко кафе, ако обичате, мисис Бърд.
— Да, сър.
Мисис Бърд се доближи до масата с джезвето в ръка. Намръщи се на Итън и напълни чашата на Джеърд.
— Какво мислиш, че правиш с това парче месо?
— Нищо — отговори Итън с ангелско изражение на лицето.
— Храниш с него кучето, което е под масата, нали?
— Не.
— Да, точно това правиш — каза Хю весело. — Видях те.
— Не можеш да го докажеш — отговори Итън.
— Няма нужда да го доказвам — каза Хю — Всички знаем, че е истина.
Олимпия бързо вдигна поглед. Спорът я откъсна от мислите й.
— Вие двамата пак ли се карате?
— Не, спорът приключи — каза Джеърд спокойно. Той погледна навъсено близнаците и те веднага утихнаха. — Мисис Бърд, може би ще бъде по-добре да изведете Минотавър от стаята.
— Да, прав сте, сър. Никога не съм одобрявала присъствието на кучета в къщата.
Мисис Бърд отиде до вратата на кухнята и щракна с пръсти на Минотавър — жест, с който го приканваше да отиде при нея.
Огромното куче неохотно изпълзя изпод масата и като хвърли един последен, изпълнен с надежда, поглед към Итън, изчезна в кухнята.
— И как ще учим геометрия навън, мистър Чилхърст? — полита Робърт.
— Ще започнем с това, как можем да измерим ширината на потока, без да го прекосяваме — каза Джеърд.
И забеляза, че Олимпия отново посвети цялото си внимание на яйцата. Погледът й отново стана замислен и загадъчен.
— И как може да стане това? — попита нетърпеливо Итън, чието любопитство явно беше възбудено.
— Ще ви покажа — каза Джеърд, без да снема поглед от лицето на Олимпия. — А когато разберете този урок, ще ви разкажа как капитан Джек използвал същата тази техника, за да си проправи път из джунглата.
— Джунглата, която обгръща Панамския проток? — попита Хю.
— Не, джунглата на един от островите, които са в близост до Западните Индии — обясни Джеърд.
И се усмихна, когато видя как Олимпия вдигна глава. Най-сетне беше успял да привлече вниманието й. „Добрият стар капитан Джек“ — помисли си той, но кой знае защо с горчивина.
— И какво правел капитан Джек насред джунглата в средата на острова? — попита Итън.
— Скрил ковчеже със съкровище, естествено — прошепна Джеърд.
Очите на Олимпия се разшириха от изненада. Тя не криеше интереса си.
— И върнал ли се е той на острова, за да вземе обратно съкровището си?
— Мисля, че се е върнал за това съкровище — каза Джеърд.
— Наистина ли капитан Джек е използвал геометрията, за да намери пътя си сред джунглата? — отново попита Робърт.
— Да, наистина.
Джеърд отпи глътка кафе и започна внимателно да изучава лицето на Олимпия, като й хвърляше погледи над ръба на чашата. Погледът й отново беше станал разсеян. Тя явно не успяваше да го фокусира върху заобикалящите я предмети. Отново беше потънала в собствените си мисли. Тази сутрин дори историята за капитан Джек не успя да привлече вниманието й за по-дълго време. Определено, нещо не беше наред.
— Дали капитан Джек е прерязал нечие гърло, за да остави костите на човека на мястото, където е заровил съкровището? Нали пиратите правели така, за да служат костите за предупреждение към всички, които биха искали да си присвоят съкровището? — запита Хю.
Джеърд се задави с кафето си.
— Къде, по дяволите, си чул това?
— Чувал съм, че пиратите винаги правели така.
— Вече няколко пъти ти казах, че капитан Джек е бил морски разбойник, а не пират — Джеърд извади часовника си от джоба и провери колко е часът. — Ако сте свършили със закуската си, можете да станете от масата. Искам да говоря насаме с вашата леля. Изтичайте горе и си вземете моливите и хартията. Ще дойда при вас след няколко минути.
— Да, сър — каза Робърт с неприкрито нетърпение в гласа. Столовете силно скърцаха и шумно трополяха по пода, докато трите момчета ставаха от масата и се отправяха към вратата.
— Една минутка, ако обичате — каза Джеърд тихо.
И трите момчета послушно се обърнаха.
— Забравихте ли нещо, мистър Чилхърст? — попита Робърт.
— Не, вие забравихте нещо. И тримата забравихте да се извините на вашата леля.
— Съжаляваме, сър. — Робърт бързо направи нещо като поклон. — Моля те, извини ме, лельо Олимпия.