— Извинявай, лельо Олимпия — каза Хю. — Сега трябва да тръгваме.
— Извини и мен, лельо Олимпия — припя и Итън. — Трябва да се готвим за уроците си, нали знаеш.
Олимпия премигна и им се усмихна разсеяно.
— Да, разбира се. Приятно прекарване на времето, което ще посветите на геометрията.
И трите момчета се втурнаха към вратата. Джеърд изчака търпеливо, докато никой не остана в стаята. А после устреми поглед в Олимпия. Беше толкова красива, докато седеше там, до прозореца, окъпана в слънчевите лъчи. В това, че споделяше с нея закуската, имаше нещо силно интимно. Пронизаха го познатите му тръпки на плътско желание.
Днес живото и интелигентно лице на Олимпия беше обрамчено от плисираната яка на скромната й бяла шемизета. Бледожълтият цвят на роклята й подсилваше ефекта на огнената й коса, която беше небрежно прибрана нагоре и полускрита под бяла дантелена шапчица.
Джеърд се запита какво ли би станало, ако се приближи до нея и я целуне. Тази мисъл, колкото и краткотрайна да беше, извика в съзнанието му друг образ — Олимпия, излегната в средата на масата, всред тези чинии и чаши. Представяше си дългите й крака, висящи от края на масата, полите й — вдигнати високо над кръста, и косата й — разбъркана и покриваща лицето й.
Той виждаше и себе си в тази картина. Намираше се между нежните бели бедра на Олимпия, беше дяволски възбуден, а устните му вкусваха от сладката й като мед плът.
Джеърд заглуши стенанието, което се надигаше в гърлото му, и отчаяно се опита да си възвърне самоконтрола.
— Нещо като че ли ви тревожи тази сутрин, мис Уингфийлд? Може ли да запитам какво е то?
Олимпия хвърли бърз поглед към вратата на кухнята, а после още един — не по-малко тревожен — към вратата, през която бяха излезли нейните племенници. Облегна лакти на масата, наведе се към него и снижи гласа си.
— И аз нямах търпение да говоря с вас тази сутрин, мистър Чилхърст.
Джеърд се запита дали тя ще продължава да го нарича „мистър Чилхърст“ и след като получи оргазъм в неговите ръце.
— Вярвам, че сега сме сами и никой няма да ни обезпокои. Моля ви, кажете ми какво се върти в главата ви.
Олимпия смръщи вежди от усилието да събере мислите си.
— Нещо много странно се случи в библиотеката снощи.
Стомахът на Джеърд се сви. Събра всичките си сили, за да прозвучи гласът му спокойно и уверено.
— Може би се е случило нещо, което досега не сте познавали, но то едва ли би могло да се нарече странно. Все пак мъжете и жените се отдават на тези малки, но силни удоволствия още от времето на Адам и Ева.
Олимпия недоумяващо се втренчи в него.
— За какво говорите вие, за Бога?
Пак този негов късмет, мрачно си помисли Джеърд. Най-после беше успял да намери своята собствена сирена, а сега трябваше да открие и факта, че тя притежава ум, който може да се концентрира само върху едно единствено нещо. Все пак той изпита облекчение, когато разбра, че тя няма задни мисли по отношение на страстта, която беше пламнала помежду им.
— Не се тревожете, мис Уингфийлд. — Джеърд също постави лакти на масата и събра пръстите на двете си ръце. — Говорех за нещо, което няма никаква връзка с въпроса.
— Да, виждам. — Олимпия отново хвърли предпазливи погледи към двете врати. — И за снощи…
— Да?
— Минотавър излая някъде около два часа сутринта. Слязох долу да видя какво го е разтревожило — и тя заговори дори още по-тихо. — Мистър Чилхърст, намерих шишето с бренди обърнато на пода.
Джеърд се втренчи в нея.
— Онова шише, което оставихме в библиотеката?
— Да, разбира се. Това е единственото шише с бренди, което имам в къщата. Останало ми е още от времето на леля Софи и леля Ида, които редовно си пийваха преди лягане.
— Мис Уингфийлд, може би ще бъде по-добре, ако продължите разказа си — каза Джеърд.
Тя го погледна нетърпеливо.
— Точно това се опитвам да направя, сър, но вие непрестанно ме прекъсвате.
— Моите извинения. — Джеърд започна да раздалечава, а после отново да събира пръстите на ръцете си.
— Открих още, че един от прозорците на библиотеката е отворен.
Джеърд смръщи вежди.
— Сигурни ли сте? Не си спомням преди това да е имало отворен прозорец.
— Точно така. Преди това прозорците бяха затворени.
— Може би вятърът, който е долетял през прозореца, е преобърнал шишето — бавно каза Джеърд.
— Не, не е възможно. Шишето е тежко. Мистър Чилхърст, мисля, че някой се е вмъкнал в библиотеката ми през нощта.
— Мис Уингфийлд, трябва да ви кажа, че това не ми харесва.
Олимпия отвори широко очи.
— Нито пък на мен, сър. Никога преди тук не се е случвало такова нещо. Наистина съм много разтревожена.