Джеърд я погледна над събраните върхове на пръстите си.
— Нима искате да ми кажете, че сте слезли долу съвсем сама, за да разберете какво се е случило в библиотеката? Не сте събудили нито мисис Бърд, нито кучето?
Олимпия не отговори.
— Няма причина за тревога, сър. Бях се въоръжила с ръжена. Във всеки случай, библиотеката беше съвсем празна. Мисля, че лаят на Минотавър е уплашил натрапника.
— Ръжен? Мили Боже!
Джеърд беше ядосан от липсата на здрав разум у нея. Той рязко се изправи и тръгна към вратата.
— Ще огледам библиотеката.
Олимпия скочи на крака.
— И аз ще дойда с вас.
Той отвори вратата на трапезарията и застана на прага. Когато Олимпия мина покрай него, я погледна непоколебимо и неодобрително. Олимпия се престори, че не забелязва изражението на лицето му. Забърза надолу по коридора и се втурна в библиотеката преди него. Джеърд полагаше усилия, за да не върви прекалено бързо. Когато миг по-късно и той влезе в стаята, завари Олимпия да проверява един от прозорците.
— Виждате ли тук? — Тя посочи резето. — Било е счупено. Снощи някой е отворил прозореца със сила, мистър Чилхърст.
Джеърд разгледа отблизо резето. Наистина, то беше счупено, а по метала личаха драскотини.
— И не е било в такова състояние по-рано?
— Не, в противен случай щях да забележа. От години проверявам резетата на прозорците всяка вечер.
Джеърд обходи стаята с поглед.
— Липсва ли нещо?
— Не.
Олимпия отиде до бюрото си и провери чекмеджетата.
— Но има едно нещо, което не ми излиза от ума. Този, който се е справил с резето на прозореца, би могъл да се справи много лесно и с ключалките на бюрото ми.
Джеърд й хвърли остър поглед.
— Мислите, че някой ще потърси нещо в бюрото ви?
— Разбира се. Има само едно нещо, което биха могли да искат да откраднат от мен, мистър Чилхърст. И то е дневникът на мадам Лайтборн.
Джеърд остана вторачен в нея, онемял от изненада, след заключението, което тя направи.
— Никой не знае, че той е във вас. — „Освен мен“ — помисли си той.
— Не можем да бъдем сигурни в това. Дадох на чичо Артемис възможно най-точните указания, а също така му наредих да не казва на никого за дневника, но не се знае колко хора са разбрали, че той ми го е изпратил.
— Никак не е голяма вероятността чичо ви да е споменал на някого за това. — Джеърд говореше особено внимателно.
— Но той е казал на вас, нали?
Джеърд почувства огромно напрежение.
— Да.
— Разбира се, той го е направил, защото е знаел, че може да ви има доверие. Но мисля, че е имало и други, които са разбрали, че чичо е купил дневника за мен.
— Кого имате предвид, мис Уингфийлд?
— Е, на първо място, старият французин, от когото чичо е купил дневника. — Олимпия тропаше с крак по пода. — Той може и да е научил, че чичо се кани да изпрати дневника на мен. Може да е казал на неограничен брой хора.
Тя беше права. А ако знаеше цялата истина, помисли си Джеърд, най-вероятно щеше да заподозре новия учител на племенниците си. Но той беше прекарал нощта в леглото си и в размишления за удоволствието, което може да изпита човек от съблазняването на една сирена. Той не се беше ровил из библиотеката.
Джеърд се опита да потисне нарастващото си неудобство. През всички тези години много хора се бяха впускали да търсят дневника на мадам Лайтборн, но според Джеърд единствените хора, които знаеха къде е той в момента, бяха членовете на неговото собствено семейство. Всички други, които са били замесени по някакъв начин в тази стогодишна легенда, бяха мъртви.
Той беше наредил на членовете на фамилията да стоят на разстояние и да не се бъркат в нещата, докато той е този, който търси съкровището. И сега Джеърд се питаше дали някой от непредсказуемите и темпераментни членове на фамилията Райдър не е нарушил заповедта му.
Ако някой от неговите роднини се беше вмъкнал в къщата на Олимпия, щеше да си плати. Джеърд щеше да се погрижи за това, дявол да го вземе.
Но имаше и други, много по-разумни обяснения на нахлуването в библиотеката, напомни си той.
— Мис Уингфийлд, мисля, че е по-вероятно човекът, който снощи е влязъл в библиотеката, да е търсел нещо по-ценно от някакъв си стар дневник. Някаква скъпоценност, може би. Например това уникално по рода си шише за бренди със старинна изработка. То би донесло прилична сума на човека, който успее да го продаде.
Олимпия се намръщи.
— Съмнявам се, че човекът, който е нахлул тук, е търсел шишето за бренди или старите свещници. Тук, в този район, никога не сме имали подобни проблеми. Тук няма крадци. Не, мислих много за това и заключих, че предупреждението, което намерих в дневника, е повече от ясно.