Мисис Норбъри несигурно кимна на Олимпия и седна на по-малкия свободен стол. Сложи малката си чанта в скут и започна нервно да върти дръжката й с двете си ръце. Тя приличаше на сива малка мишка, чийто поглед винаги се плъзгаше встрани и се съсредоточаваше в ъгъла — все едно че търсеше дупка, в която да се шмугне.
Олимпия никак не беше доволна от факта, че мисис Петигрю е принудила жената на викария да я придружи. Това не беше добро предзнаменование.
— Ще донеса подноса с чая — измърмори недоволно мисис Бърд.
— Благодаря ви, мисис Бърд.
Олимпия се обърна към гостенките си, пое си дълбоко дъх и се подготви за битката.
— Прекрасен ден, нали?
Мисис Петигрю не обърна внимание на забележката й.
— Тук сме по един доста сериозен повод. — Тя надменно погледна събеседницата си. — Нали така, мисис Норбъри?
Мисис Норбъри трепна.
— Точно така, мисис Петигрю.
— И какъв е този сериозен повод? — попита Олимпия.
— Възникна спор за благоприличието — обяви мисис Петигрю и наблегна на последната дума. — Да говорим откровено. Признавам, че вашето домакинство беше въвлечено в спора, мис Уингфийлд. Защото досега вашето поведение, макар и смятано от всички за доста странно, не е било смятано за неприлично.
Олимпия я погледна. Беше объркана. Всъщност не знаеше за какво става въпрос.
— И нима напоследък нещо в моето поведение се е променило?
— Да, със сигурност, мис Уингфийлд — мисис Петигрю направи пауза, за да подсили ефекта от думите си. — Научихме, сте наели крайно неподходящ учител за вашите племенници.
Олимпия замръзна на място.
— Неподходящ? Крайно неподходящ!? Какво, за Бога, говорите, мисис Петигрю? Учителят, когото наех, е отличен възпитател. Той постигна чудеса с моите племенници. Мистър Чилхърст наистина свърши добра работа.
— Но ние научихме, че вашият мистър Чилхърст има доста заплашителен външен вид и че, по всяка вероятност, на него не може да се има доверие. — Мисис Петигрю погледна към мисис Норбъри за подкрепа. — Нали така, мисис Норбъри?
Мисис Норбъри стисна дръжката на чантичката си още по-здраво.
— Да, мисис Петигрю. Извънредно страшен външен вид. Казаха ни, че приличал на пират.
Мисис Петигрю отново се обърна към Олимпия.
— Дадоха ни да разберем, че той не само изглежда извънредно груб и опасен, но че е склонен към насилие.
— Към насилие? — Очите на Олимпия хвърляха мълнии по посока на мисис Петигрю. — Това е смешно.
— Той е ударил мистър Дрейкът и при това ударът е бил зверски силен — обади се и мисис Норбъри. — Всъщност хората говорят, че и двете очи на мистър Дрейкът все още са насинени.
— О, нима говорите за онзи незначителен инцидент, който се случи тук, в библиотеката, един следобед? — Олимпия бързо се усмихна, с което искаше да ги убеди, че нищо не се е случило. — Онова беше само едно недоразумение.
— Едва ли е било недоразумение — каза мрачно мисис Норбъри. — Вашият мистър Чилхърст е опасен за всичките ви съседи.
— Глупости! — Усмивката на Олимпия изчезна толкова бързо, колкото се беше появила. — Вие преувеличавате, мисис Петигрю.
— Той не само е заплаха за всички нас — отговори мисис Петигрю, — но моят съпруг има причини да вярва, че той може да се възползва от вашата невинност, мис Уингфийлд.
Олимпия се втренчи в нея.
— Уверявам ви, че мистър Чилхърст не се опитва да се възползва от мен по какъвто и да било начин.
— Той очевидно е задигнал товара стоки, които чичо ви е изпратил — каза мисис Петигрю.
— Това не е вярно. — Олимпия се изправи на крака. — Мисис Петигрю, съжалявам, но ще трябва да ви помоля да си вървите. Имам много работа, която трябвала свърша днес следобед. Не мога да си позволя да си губя времето с празни приказки.
— Нима сте видели някаква печалба от последния товар стоки? — попита студено мисис Петигрю.
— Още не. Но едва ли изминалото време е било достатъчно. Стоките сигурно още не са продадени в Лондон. Сигурна съм, че ще получа добри пари за тях.
— Моят съпруг ми каза, че, най-вероятно, няма да видите никакви пари от тази пратка — каза мисис Петигрю. — Но трябва да ви уверя, че вашето финансово състояние не е главната ми грижа.
Олимпия сложи и двете си ръце върху бюрото и здраво стисна зъби.
— И каква е главната ви грижа, мисис Петигрю?
— Вашата репутация, мис Уингфийлд.
Олимпия я погледна недоумяващо.
— Моята репутация? И какво заплашва моята репутация?
Мисис Норбъри очевидно почувства, че е неин ред да се намеси. Тя се изкашля леко, за да прочисти гърлото си.
— Не е прилично сама жена като вас да бъде във, нека кажем, тясно съжителство с човек като мистър Чилхърст.