— Точно така — потвърди мисис Петигрю.
Тя погледна одобрително съпругата на викария и още веднъж хвърли изпълнен с ненавист поглед към Олимпия.
— Вашият мистър трябва веднага да бъде уволнен.
Олимпия присви очи и изгледа и двете жени.
— Вижте, мистър Чилхърст е учител и е на работа в къщата ми. Оказа се, че той е превъзходен учител, и аз нямам абсолютно никакво намерение да го уволнявам. Още повече че нито една от вас няма право да разпространява лъжи и да го клевети.
— А какво ще кажете за вашата репутация? — попита разтревожено мисис Норбъри.
С крайчеца на окото си Олимпия долови едно движение, което привлече вниманието й. Обърна глава и видя Джеърд. Той беше застанал на прага и се беше облегнал леко на вратата. Усмихна й се.
— Моята репутация си е моя собствена грижа, мисис Норбъри — каза Олимпия остро. — Не се тревожете за нея. Никой не се е тревожил за нея през последните няколко години, а съм се справяла чудесно и сама.
Мисис Петигрю вирна брадичка.
— Вие не искате да се вслушате в гласа на разума и ние. Ще трябва да предприемем нещо. Ще вземем мерки вместо вас.
Тонът на мисис Петигрю ставаше все по-остър, но не се разбра какви щяха да бъдат следващите й думи, защото те бяха изпреварени от писъка на мисис Норбъри, която беше станала от стола си и се беше обърнала към вратата.
— Боже милостиви, това трябва да е той! — Ръката й нервно се придвижи към гърлото й. Жестът изразяваше безпомощност и ужас. — Точно както казахте, мисис Петигрю. Той прилича на убиец, на кръвожаден пират.
Мисис Петигрю се завъртя и изгледа Джеърд сериозно и неодобрително.
— Пират, наистина. Позволете ми да ви кажа, сър, че вие нямате работа в домакинства, известни с доброто си име.
— Добър ден, дами. — Джеърд грациозно наклони глава в присмехулен поклон. — Не мисля, че са ни представяли един на друг. Аз съм Чилхърст.
Мисис Петигрю тръгна към вратата с походка, която наподобяваше маршируване.
— Аз не разговарям с хора като вас. Вие може би се смятате цивилизован човек, но аз не мисля така. Може би ще проявите любезност и веднага ще напуснете това домакинство. Вие много вредите на репутацията на мис Уингфийлд. А не се знае до каква степен сте навредили на младите умове на нейните племенници. Да не говорим за вредата, която нанесохте на нейните финанси.
— Нима си тръгвате толкова скоро?
Джеърд се изпъна и направи път на мисис Петигрю.
— Моят съпруг ще се заеме с вас — мисис Петигрю вече беше излязла в коридора. — Хайде, ела, Сесили. Тръгваме си.
Мисис Норбъри нервно изгледа пурпурната превръзка, която покриваше окото на Джеърд.
— Извинете, сър — мърмореше тя, — надявам се, че не сме ви обидили.
— А, но аз съм обиден, мадам — каза Джеърд много тихо. — Дълбоко съм обиден.
Мисис Норбъри имаше такъв вид, като че ли самият дявол й беше проговорил.
— О, Боже!
Джеърд я дари със смразяваща усмивка. А после отиде до входната врата и широко я отвори.
— Побързай, Сесили — остро рече мисис Петигрю.
— Да, да, идвам.
Мисис Норбъри събра нещата си и се стрелна към вратата.
— Е, и какво има сега? — Мисис Бърд се появи от кухнята, като носеше в ръцете си подноса с чая. — Току-що приготвих проклетия чай.
Олимпия излезе в коридора и застана до Джеърд.
— Нашите гости не искат чай днес следобед, мисис Бърд.
— Винаги става така — оплака се мисис Бърд кисело. — Старая се да приготвя чая, а никой не иска да го пие. Някои хора никак не са загрижени за обикновените хорица от народа.
Олимпия стоеше до Джеърд и гледаше как кочияшът на мисис Петигрю слезе от капрата и помогна на двете жени да влязат в елегантната двуколка. Допълнителният гюрук беше вдигнат въпреки хубавото време.
Мисис Петигрю пристъпи последвана от мисис Норбъри. Кочияшът затвори вратата.
От градината долетя вик.
— Господ да ни е на помощ — прошепна мисис Норбъри. — Нещо става тук. Отвори вратата. Отвори вратата.
— Изкарай ни оттук, глупако — извика мисис Петигрю на кочияша.
Кочияшът побърза да отвори вратата. Мисис Петигрю скочи долу. Мисис Норбъри не закъсня много.
Олимпия дочу характерния звук при подскачането на жаби. През отворената врата тя видя поне половин дузина от тези същества да подскачат в купето на колата.
— Веднага махни оттук тези отвратителни същества — нареди мисис Петигрю. — Махни ги незабавно, защото ако не го направиш, ще бъдеш уволнен веднага, Джордж.
— Да, мадам.
Джордж свали шапката си и старателно започна да маха жабите, които се бяха настанили върху възглавничките.