Олимпия наблюдаваше суетнята, която беше възникнала на алеята с нарастващо безпокойство. Квакащите жаби, проклятията на кочияша, учудените викове на мисис Норбъри и злобните погледи на мисис Петигрю говореха за надвиснала опасност.
Джеърд наблюдаваше суетнята с лека, тиха усмивка.
Когато и последната жаба беше изгонена от купето и на тяхно място се настаниха мисис Петигрю и жената на викария, Олимпия най-после извърна глава и погледна Джеърд.
— Какво стана с урока по геометрия?
— Той беше отложен за малко. Заменихме го с урок по естествена история — каза Джеърд.
— И кога взехте това решение?
— Когато Робърт, Хю и Итън видяха каретата на Петигрю да влиза в алеята.
— Точно от това се страхувах — каза Олимпия.
— Нищо чак толкова лошо не е станало — каза Джеърд. Вярвам, че всички жаби са оцелели. Те ще намерят обратния път до езерото.
— Мистър Чилхърст, нямате представа колко лошо постъпихте и колко голяма вреда причинихте, но не на жабите. Нещата не биха могли да бъдат по-лоши.
Олимпия се завъртя на пети и изпълнена с отчаяние, се върна в библиотеката.
Глава 6
Изненадан от мрачното изражение на Олимпия, Джеърд я последва в библиотеката и затвори вратата.
— Какво има, мис Уингфийлд? Сигурен съм, че не сте така силно загрижена само заради жабите, които намериха в каретата на мисис Петигрю.
Олимпия го погледна с недоумение.
— Тази работа с жабите не можеше да стане в по-неподходящ момент.
— Защо? — Джеърд я гледаше замислено. — Нима вече съжалявате, че ме защитихте?
— Разбира се, че не. Вие сте един от хората, които работят в моето домакинство, и следователно сте под моята закрила. — Олимпия отиде до прозореца и остана там, загледана в градината. — Мисис Петигрю е извънредно неприятна жена, която има навик да се бърка в работите на хората. Не съжалявам нито за миг, че ви защитих.
— Благодаря ви. — Джеърд гледаше гордата и грациозна извивка на гърба й. — Досега никой не го е правил?
— Не е правил какво?
— Не ме е защитавал.
— О! Това е нищо. — И Олимпия сви рамене.
Джеърд се усмихна.
— Аз не мисля така, мис Уингфийлд.
— Мисис Петигрю нямаше право да ви напада по този въпрос. Нито пък мисис Норбъри, макар че за нея би могло да се намери някакво извинение. Тя не е силна жена.
— Да, тя не е силна като вас — каза Джеърд. — Но дори най-силната жена на света трябва да бъде загрижена за репутацията си. От онова, което чух преди малко, заключих, че мисис Петигрю е дълбоко загрижена за вашата.
— Очевидно — Олимпия не се обърна.
— А вие, мис Уингфийлд?
Джеърд направи крачка към нея, а после се спря. Не знаеше нито какво да направи, нито какво да каже. Досега неговите действия не бяха заплашвали репутацията на нито една жена. Скучният и безинтересен бизнесмен като него рядко биваше въвлечен в подобни ситуации.
— Пет пари не давам за репутацията си. — Олимпия здраво стисна ръце. — Леля Софи непрекъснато повтаряше, че репутацията не е нищо друго, освен мнението на хората, а хората често грешат. Това, което има значение, е честта на човека. И тя винаги подчертаваше, че този въпрос трябва да се уреди между самия човек и неговата съвест. Ни най-малко не ме интересува какво мисис Петигрю мисли за мен.
— Разбирам.
Джеърд очакваше, че ще изпита облекчение от факта, че Олимпия няма намерение да го обвини в това, че е навредил на репутацията й. И се чудеше защо не се чувства така, все едно от гърба му е паднал тежък товар.
— Ако не сте ядосана заради мнението на мисис Петигрю, тогава какъв е проблемът, мис Уингфийлд?
— Не я ли чухте какво каза, сър? Тя заплаши, че ще ми отнеме племенниците — прошепна Олимпия. — Тя каза, че те не трябва да бъдат излагани на неприличното влияние на хората от моето домакинство и че нейният съпруг с готовност ще плати на някой далечен роднина, който да ги отведе оттук.
— Копеле — процеди Джеърд през зъби.
— Моля?
— А, нищо, мис Уингфийлд. Хрумна ми, че Петигрю е много по-отчаян, отколкото мислех.
— Да. Не знаех, че мистър Петигрю и неговата съпруга са толкова загрижени за моята репутация, — Олимпия най-после се обърна с лице към него. В очите й светеше решителност. — Ще бъде най-добре да отведем за малко момчетата от Апър Тадуей. Мислите ли, че ще спечелим достатъчно пари от продажбата на стоките, за да направим едно пътуване до морския бряг?
Джеърд повдигна вежда.
— Да, сигурен съм.
— Отлично. — Лицето на Олимпия светна. — Кога мислите, че ще получим съобщение от вашия приятел в Лондон?
— Много скоро, мис Уингфийлд. Може би утре или вдругиден.