На Феликс Хартуел нямаше да е необходимо много време, за да продаде стоките на Олимпия, помисли си Джеърд. Той само се надяваше, че Хартуел напредва в разследването на случаите на изтичане на пари. Може би новините щяха да дойдат заедно със съобщението за продажбата на стоките.
— Много се радвам да чуя това — каза Олимпия. — Ако напуснем Апър Тадуей за две седмици, мисис Петигрю може и да се поуспокои малко. Също така се надявам, че скуайър Петигрю няма да се въодушеви от идеята да похарчи пари, за да открие племенниците ми. Той много внимава с парите си.
Един кратък миг Джеърд мисли върху създалото се положение.
— Мис Уингфийлд, вашият план да заведете момчетата на морския бряг не е лош, но мисля, че това няма да е необходимо.
Олимпия отвори широко очи от изненада.
— Какво говорите?
— Имам намерение да посетя семейство Петигрю в близко бъдеще. Сега, след като мисис Петигрю започна да отправя заплахи, мисля, че не бива да отлагаме повече разговора. Ще се отбия у тях утре.
Олимпия го гледаше със странен, неразгадаем поглед.
— Не ви разбирам, мистър Чилхърст. Защо искате да говорите със скуайър Петигрю? Какво можете да му кажете?
— Ще се опитам да му обясня, че нито той, нито съпругата му ще имат възможност да отправят закани и да застават на пътя ви. Накратко, ще му кажа да не се бърка във вашите работи.
— Джеърд… Искам да кажа, мистър Чилхърст, не бива да правите нищо, което ще ви навлече неприятности. — Олимпия бързо прекоси стаята и сложи дланта си в тази на Джеърд. — Трябва да се грижите и за вашата собствена репутация.
Джеърд се усмихна, но усмивката му беше краткотрайна.
— Моята репутация?
— Но, разбира се. Учителите трябва много да внимават. Ще бъда повече от щастлива, ако мога да ви дам отлични препоръки, когато ни напуснете. Но ако скуайър Петигрю реши, че влиянието ви над младежта е лошо, е, няма нужда да ви казвам колко трудно ще ви бъде да си намерите работа.
Джеърд здраво стисна дланта й в своята.
— Не бива да се тревожите за моята репутация, мис Уингфийлд. Уверявам ви, аз нямам проблеми със средствата си за препитание.
Тя го погледна разтревожено.
— Сигурен ли сте в това?
— Абсолютно сигурен, мис Уингфийлд.
— Все пак аз продължавам да мисля, че ще е най-добре, ако напуснем за малко Апър Тадуей.
— Както искате, мис Уингфийлд. — Джеърд се колебаеше. — Предполагам, че и аз ще трябва да дойда с вас?
Олимпия беше силно изненадана.
— Разбира се. Вие сте част от моето семейство. Не знам какво бих правила без вас.
— Благодаря ви, мис Уингфийлд — Джеърд наклони глава в сдържан поклон. — Старая се да задоволя вашите изисквания.
— Бъдете спокоен, мистър Чилхърст, оценявам вашите усилия.
Съобщението на Феликс пристигна със сутрешната поща. Мисис Бърд им го донесе на закуска и го подаде на Джеърд.
— Благодаря ви — каза Джеърд.
— Тук, в Медоу Стрийм Котидж, не получаваме много често писма — информира го мисис Бърд.
И тя застана до него в очакване с кафето в ръце. Джеърд разбра, че тя се надява да узнае какво е съдържанието на писмото. Той се огледа и видя много нетърпеливи лица, наобиколили масата за закуска. Олимпия и нейните племенници също го гледаха в очакване. Дори Минотавър като че ли проявяваше интерес. Съобщения от света извън Апър Тадуей очевидно бяха нещо много интересно.
— От вашия приятел в Лондон ли е писмото? — попита Олимпия.
— Всъщност да.
Джеърд счупи печата и отвори плика. В него имаше само един лист, който беше сгънат на две.
— Продал ли е мистър Хартуел всичко мистър Чилхърст? — попита Итън.
— Обзалагам се, че вашият приятел е успял да спечели също толкова пари, колкото и скуайър Петигрю — каза Робърт.
— А аз се обзалагам, че е спечелил дори повече — каза Хю.
Джеърд ги изгледа един подир друг.
— Ти си прав, Хю.
— Наистина ли? — Олимпия засия в очакване. — Достатъчно ли са за нашето пътуване до морето?
— Повече от достатъчно.
Джеърд зачете на глас:
Чилхърст,
Постъпих според вашите инструкции и продадох всичко, което ми изпратихте. Пратката не беше като досегашните. Стоките бяха от най-различен вид. Депозирах три хиляди лири на сметката на мис Олимпия Уигфийлд. Моля ви, кажете ми дали мога да ви бъда полезен с още нещо…
Робърт щеше да експлодира. Той бързо скочи от стола си и извика:
— Три хиляди лири!
— Три хиляди лири! — подскочи и Хю.
От учудване Олимпия беше забравила да затвори устата си.
Джеърд се отказа от опитите си да продължи четенето на глас, тъй като в трапезарията цареше суматоха. Той бързо и мълчаливо прегледа писмото до края, докато останалите възбудено крещяха.