Що се отнася до другото, което ми поръчахте, със съжаление трябва да ви кажа, че не съм постигнал особен напредък. Вярвам, че за изтичането на парите е виновен един от вашите капитани, но мисля, че никога няма да успеем да го докажем. Съветвам ви да уволните въпросния капитан. Уведомете ме какво е вашето желание относно случая и аз ще постъпя според него.
Джеърд замислено смръщи вежди и сгъна писмото. Отбеляза си наум, че трябва да пише на Феликс все още да не предприема нищо срещу капитана.
Сложи писмото зад чинията си и се огледа. Видя, че всички около масата са все още шокирани от новините за печалбата Хю и Итън подскачаха. Робърт неспокойно се местеше върху стола си и засипваше Олимпия с предложения какво да правят с парите. А Минотавър беше успял да докопа една наденичка.
— Толкова много пари — каза мисис Бърд, замаяна от новината. Тя повтаряше тази фраза непрекъснато. — Толкова много пари, нали?
Олимпия беше разкъсвана от радост и тревога.
— Мистър Чилхърст, напълно ли сте сигурен, че няма никаква грешка?
— Няма грешка. — Джеърд взе вилицата и започна отново да се храни. — Уверявам ви, Хартуел не прави грешки, когато нещата опират до пари.
Което означаваше, че Феликс, без съмнение, е прав в заключението си и че един от капитаните на компанията „Флеймкрест“ е виновен за изчезването на огромни суми през последната година. Но Джеърд не беше доволен от този отговор. Той искаше повече доказателства.
— Сигурно има някаква грешка — настояваше Олимпия. — Може би той е имал предвид триста лири, макар че дори тази сума е огромна, сравнена със сумата, която получихме последния път.
— Очевидно пазарът за внесени стоки се е разширил неимоверно през последните няколко месеца — каза Джеърд сухо. — Сега, ако ме извините, искам да отложа започването на уроците с един час.
— Защо? — попита Хю. — Тази сутрин щяхме да учим свойствата на облаците и на вятъра.
— Да — добави бързо Итън. — Казахте, че ще ни разкажете как веднъж капитан Джек успял да избегне нападението на испански кораб, защото знаел повече за метеорологията от капитана на испанците.
— Ще стигнем и дотам. — Джеърд се изправи и извади от джоба си часовника. — Първо трябва да се погрижа за другите си работи.
И той отново пусна часовника си в джоба. Олимпия също се изправи. Последва го в коридора. Когато момчетата вече не можеха да ги чуят, тя нетърпеливо хвана Джеърд за ръката.
— Мистър Чилхърст, сигурен ли сте, че не поемате някакъв непредвиден риск, като посещавате скуайър Петигрю?
— Повече от сигурен.
Джеърд откачи палтото си от куката, която висеше в коридора. Почувства тежестта на камата, която се криеше в диплите му. Острието й се притиснало ребрата му. Той плътно загърна дрехата около себе си. Олимпия се намръщи.
— Може би и аз трябва да дойда с вас.
— Това няма да е необходимо.
Джеърд беше развълнуван от предложението й. Наистина беше странно, но никак не беше неприятно на света да има човек, който истински да е загрижен за благополучието ти.
— Уверявам ви, досега аз сам съм се грижил за себе си.
— Да, знам, но вие сте нает на работа в моята къща и аз нося известна отговорност за вас. Не искам да си навлечете неприятности.
— Благодаря ви, мис Уингфийлд. — Джеърд повдигна брадичката й и леко я целуна. — Но аз пак ви повтарям, че никаква опасност не ме заплашва в къщата на семейство Петигрю. В този момент се сещам само за една, но необикновено силна опасност.
Олимпия беше силно разтревожена и отвори широко очи.
— И каква е тя?
— Вероятността всеки момент да изгоря в пламъците на незадоволеното си желание.
— Мистър Чилхърст!
Лицето на Олимпия стана пурпурночервено, но в очите й светеше по женски привлекателна възбуда.
— Ще се видим по-късно, моя сладка сирено.
Подсвирквайки си тихо, Джеърд остави Олимпия да стои в коридора и излезе навън в топлата пролетна утрин.
— Мистър Чилхърст, почакайте.
Олимпия бързо слизаше по стъпалата пред входната врата. Джеърд се обърна и се усмихна.
— Да, мис Уингфийлд?
— Ще внимавате, нали?
— Да, мис Уингфийлд. Много ще внимавам.
Минотавър изскочи иззад ъгъла на къщата, провесил език и размахал весело опашка. Той с надежда погледна Джеърд.
— Страхувам се, че ти не можеш да дойдеш с мен тази сутрин — каза Джеърд. — Остани тук и се грижи за нещата вместо мен. Ще се върна скоро.
Минотавър седна на стъпалата и тежко се отпусна върху краката на Олимпия. Разочарованието на кучето беше очевидно.
До къщата на семейство Петигрю не беше далеч, ако се минеше през поляната и през ивицата дървета, които растяха от двете страни на потока. По време на разходката Джеърд размишляваше за странния обрат, който беше взел неговият живот.