— Аз нямам какво да ви кажа.
— Ще си тръгна веднага, но първо трябва да ви кажа някои неща, които на всяка цена трябва да знаете. — Джеърд погледна към коняря, чиято физиономия беше доста кисела. — Предлагам да говорим без свидетели.
— Проклет нахален и самонадеян учител.
Петигрю мръщеше свирепо вежди, но изпрати коняря вън от конюшните, като го шляпна леко с камшика. Джеърд изчака, докато мъжът изчезна през вратата.
— Няма да ви отнемам много време, Петигрю. Искам да ви кажа само две неща. Първото е, че няма да отправяте повече заплахи към мис Уингфийлд.
— Заплахи? Как се осмелявате, сър? Никога не съм заплашвал мис Уингфийлд.
— Не сте, защото сте изпратили съпругата си да свърши работата вместо вас — каза Джеърд. — Това няма значение. Единственото нещо, което трябва да помните, е, че това не бива да се повтаря, а камо ли заплахите да бъдат изпълнени.
— Проклятие. Вие май малко се изхвърляте! За какво, по дяволите, говорите?
— Много добре знаете за какво говоря, Петигрю. На мис Уингфийлд й казаха, че ако не ме уволни, ще й отнемат племенниците.
— Мис Уингфийлд трябва незабавно да се отърве от вас — гневно рече Петигрю. — Нима твърдите, че умеете да възпитавате малки момчета?! Та вашето влияние върху тях никак не е благотворно. Нито пък влиянието ви над младите жени. Е, какво ще кажете?
— Но, както се развиват нещата, аз ще остана на работа в къщата на мис Уингфийлд. И ако вие се опитате да отделите племенниците от тяхната леля, много ще съжалявате.
Петигрю присви очи.
— Аз познавам мис Уингфийлд от години, сър, Наистина бях приятел дори на нейните лели. Чувствам се отговорен за нея и за нейното благополучие. Още повече, нямам никакво намерение да ви позволя да ме заплашвате, Чилхърст.
— Но аз ви заплашвам. — Джеърд се усмихна. — Ако направите дори един-единствен опит да отнемете племенниците на мис Уингфийлд, ще се погрижа да направя достояние факта, че вие системно сте задигали от нея пари.
Петигрю беше слисан и остана с широко отворена уста. Силна руменина покри едрото му лице.
— Как смеете да ме обвинявате в кражба!
— Много лесно, уверявам ви.
— Това е проклета лъжа!
— Не — каза Джеърд. — Това е истина. Аз знам много добре какво е било съдържанието на предишните пратки, които вие сте продали за мис Уингфийлд. Тяхното съдържание е било подобно на онова, за което аз се погрижих сега. Те са донесли приблизително същата печалба, някъде около три хиляди лири. Обзалагам се.
— Това не е вярно — съскаше Петигрю.
— Вие сте откраднали тези пари, Петигрю.
— Не можете да го докажете, копеле.
— Мога. Имам връзки в Лондон, които лесно биха могли да разкрият вашите машинации. И аз ще им дам нареждания да започнат проучвания и да разберат колко пари сте откраднали от мис Уингфийлд.
Лицето на Петигрю беше изкривено от гняв.
— Ще те науча аз как да ме заплашваш, копеле такова.
Той вдигна ръката, в която държеше камшика, и бързо и силно замахна към здравото око на Джеърд, но той предотврати удара. Изтръгна камшика от ръката на Петигрю и с отвращение го захвърли настрани. После бръкна във вътрешния джоб на палтото си и измъкна камата от калъфа й. Притисна изненадания Петигрю към вратата на конюшнята и пъхна острието под брадичката му.
— Вие ме обидихте, Петигрю.
Петигрю не можеше да откъсне поглед от камата. Той облиза нервно устни.
— Не можеш да го направиш. Ще те дам на правосъдието. Ще те обесят, Чилхърст.
— Съмнявам се. Но ти си свободен да говориш с представителите на правосъдието, щом искаш. Но преди това ще върнеш парите, които дължиш на мис Уингфийлд от последните две пратки.
Петигрю беше разтърсен. В очите му просветна отчаяние.
— Но те не са у мен. Вече ги похарчих.
— За какво?
— Погледнете всичко това тук — прошепна Петигрю. — Вие не разбирате. Аз имах нужда от парите, за да платя дълговете си.
— Загубили сте парите на мис Уингфийлд в игра на карти?
— Не, не, загубих фермата си при игра на карти. — По челото на Петигрю беше избила пот. — Мислех, че с мен е свършено. Че съм съсипан. И тогава Олимпия дойде с молба да я посъветвам какво да прави със стоките, които чичо й изпратил. Това беше като отговор на молитвите ми.
— На вашите молитви, не на тези на Олимпия — каза Джеърд.
— Имах намерение да й върна парите веднага щом имам възможност — Петигрю погледна умолително Джеърд. — След това дойде още една пратка и аз разбрах, че ще мога да направя много подобрения във фермата.
— И така, не можахте да устоите и започнахте редовно да крадете. — Усмивката на Джеърд беше заплашителна. — А имахте наглостта да наречете мен пират.