Джеърд беше силно изненадан.
— Да. Не е ли вълнуващо, сър? — Хю се усмихна. — Леля Олимпия казва, че сега, когато имаме толкова много пари, ще ходим често до Лондон. Ние никога не сме ходили там, сър, нали разбирате.
— Леля Олимпия каза, че пътуването ще бъде много полезно, защото ще научим много неща — обясни Робърт. — Каза, че ще посетим всички музеи и градини.
— Леля Олимпия каза, че ще посетим някакъв огромен парк, ще видим фойерверки, ще ядем сладолед и ще видим много летящи балони — добави Итън.
— Тя каза, че ще посетим някакъв театър, в който има акробати и магьосници и дресирани понита — продължи Хю.
— Разбирам.
Джеърд повдигна високо вежди, защото на сцената се появи мисис Бърд с множество сгънати ризи в ръце.
— Къде е мис Уингфийлд?
— В библиотеката. — Мисис Бърд беше доста мрачна. — Глупости, големи глупости, ето какво е това. Ние просто не можем да живеем като обикновените хора. Няма никаква нужда да се ходи до Лондон.
Джеърд не обърна никакво внимание нито на нея, нито на забележките й. Отиде в библиотеката и внимателно затвори вратата след себе си. Олимпия седеше зад бюрото си, наведена над един от лондонските вестници. Когато го чу да влиза в стаята, тя бързо вдигна глава.
— Джеърд. Искам да кажа, мистър Чилхърст, вие сте се върнали! — Тя тревожно изучаваше лицето му. — Добре ли мина всичко?
— Скуайър Петигрю вече няма да ви безпокои. Ще ви обясня всичко по-късно. Какви са тези слухове, че отиваме до Лондон?
— Хубава идея, нали? — Олимпия се усмихна лъчезарно. Хрумна ми, че с три хиляди лири можем да си го позволим. Преживяването ще зарадва много децата, а аз ще използвам времето, за да правя проучванията си по дневника.
— Проучвания?
— Да. Бих искала да видя някои карти на Западните Индии, които се намират в Дружеството за пътувания и изследвания. В дневника се споменава остров, който не е отбелязан на нито една от картите, които аз притежавам.
Джеърд се колебаеше. Той изчисляваше наум колко трудности и проблеми би създало едно пътуване до Лондон.
— И къде мислите да отседнете?
— Ще наемем къща за един месец. Мисля, че няма да е толкова трудно.
— Напротив.
Олимпия премигна, силно изненадана.
— Моля?
Джеърд разбра, че за момент беше забравил какво е положението му в къщата. Предполагаше се, че той ще получава нареждания от Олимпия, а не че той ще раздава такива. За нещастие, имаше изграден навик да дава нареждания.
— Пътуване до Лондон при тези обстоятелства не е разумно — каза той внимателно.
— И защо мислите така?
— Само заради едно нещо. Аз също ще трябва да си наема квартира. Тя вероятно ще се намира на доста голямо разстояние от къщата, която вие ще наемете. И аз съм загрижен, защото не искам вие и момчетата да прекарвате нощите в Лондон сами. — Той деликатно направи кратка пауза. — Особено след онова, което се случи тук преди две нощи.
— Имате предвид това, че някой се е вмъкнал в моята библиотека? — Олимпия замислено смръщи вежди.
— Точно така — каза Джеърд спокойно — Не бива да поемаме рискове, мис Уингфийлд. Тук, в провинцията, аз съм съвсем наблизо, само на няколко метра надолу по алеята. Мога да ви чуя, ако извикате за помощ.
Това беше само още една малка, нищожна измама, увери той сам себе си. Съвсем скоро щеше да й каже, че нощният посетител е бил конярят на скуайър Петигрю. Но междувременно имаше нужда от извинение, за да предотврати пътуването до Лондон. Според него решението беше доста прибързано. Олимпия се колебаеше. После очите й светнаха доволно.
— Решението на проблема е очевидно. Ще останете с нас в града.
— С вас? Имате предвид в същата къща?
При тази мисъл Джеърд почувства, че му се завива свят.
— Разбира се. Няма нужда да се впускаме в допълнителни разходи и да ви плащаме отделна квартира. Това си е чисто пилеене на пари. Освен това може да се наложи да ни охранявате срещу хората на Пазителя, който и да е той, а тогава ще трябва да бъдете наблизо.
— Наблизо — повтори Джеърд без да мисли.
— Под същия покрив — подсказа му Олимпия думите.
— Разбирам.
Същия покрив. Мисълта да прекарва нощите под един и същи покрив с прекрасната си сирена беше достатъчна, за да му секне дъхът. Без съмнение, щеше да заема спалнята до тази на Олимпия. Щеше да чува как тя се облича сутрин и как се съблича вечер.
В главата на Джеърд се въртяха хиляди сладки мисли, а пред очите му — хиляди прекрасни гледки. Щеше да среща Олимпия в коридора, когато тя отива към банята. Щеше да се присъединява към нея на стълбището, когато тя слиза за закуска или пък за късната си чаша чай. Щеше да бъде близо до нея сутрин, обед и вечер…