Как щеше да успее да понася всичко това всяка сутрин в продължение на цял месец, питаше се тя като обезумяла.
— Напоследък не ми остава много време за сън — каза Джеърд. Погледът му не се отделяше от устните й. — Ти изпълваш мислите ми през цялата нощ, сирено моя.
— О, Джеърд. — Олимпия едва дишаше — Искам да кажа, мистър Чилхърст. — Болезнен копнеж дълбоко в нея отнемаше силите й. — Аз също мисля за вас през по-голямата част от нощта.
Джеърд се усмихна с характерната за него лека и приятна усмивка.
— В една от близките нощи ще трябва да направим нещо, за да разрешим общия си проблем или и двамата няма никога да възвърнем съня си.
Олимпия ясно разбра какво иска да каже той и отвори широко очи от изненада.
— Да, разбира се, аз съм съгласна с вашето предложение. Съжалявам, че наруших дневния ви режим, сър. Знам колко е важен той за вас, за доброто ви здраве и за здравия нощен сън.
— Вярвам, че ще го преживея, мис Уингфийлд.
А после той я беше целунал. Беше бърза, открадната целувка, но Джеърд първо се беше огледал, за да се увери, че нито едно от момчетата не наднича от спалнята си.
А после спокойно беше взел глобуса от ръцете й и го беше занесъл долу вместо нея.
На Олимпия се струваше, че целувката още пари на устните й. Тя седеше сковано на стола си и се опитваше да се съсредоточи върху лекцията.
Приведен над записките си, мистър Бланчърд говореше монотонно и вече беше приспал няколко души в залата.
— Освен захар, островите от Западните Индии изнасят множество стоки. Например тютюн, кафе, миди и дървен материал. Разбира се, те трябва да внасят по-голямата част от нещата, които са необходими на цивилизования човек.
Мислите на Олимпия отново започнаха да блуждаят. Тя беше тук, за да научи нещо за един изгубен остров и за една древна легенда, а не да слуша за внос и износ. За да разсее скуката, тя започна да изучава малката група хора, които седяха около нея. Повечето бяха членове на Дружеството за пътувания и изследвания, което спонсорираше изявата на мистър Бланчърд. Без съмнение, тя си бе кореспондирала с някои от тях. И тя започна да се чуди как да им се представи, след като лекцията свърши.
— Посетихте ли и другите подобни лекции? — попита я дебелата жена, като сложи облечената си в ръкавица ръка на устата, за да бъде шепотът й по тих.
— Не.
Олимпия също говореше много тихо.
— Аз съм член на дружеството, но пристигнах в Лондон съвсем скоро. Досега не съм имала възможност да присъствам на нито една лекция.
— Жалко, че трябва да започнете точно с тази. Лекцията на мистър Дънкън за Отоманската империя беше наистина интересна.
— Аз очаквах тази лекция, защото проявявам особен интерес към географията на Западната Индии.
Жената се наведе по-близо до нея.
— Наистина ли? Интересът ви споделят и мистър Торбърт и лорд Албридж. Трябва да се срещнете с тях.
Олимпия беше извънредно доволна.
— С удоволствие ще се срещна с тях. Чела съм техните статии за Западните Индии в месечното списание.
— Те и двамата са тук днес. И, разбира се, са седнали в двата противоположни края на залата — Жената тихо се засмя. — Очаквам, че и вие знаете за тяхното съперничество. Те от години са врагове.
— Нима?
— Ще бъда щастлива да ви запозная с тях. Но, първо, позволете ми да ви се представя. Аз съм мисис Долтън.
— А аз съм мис Олимпия Уингфийлд от Апър Тадуей в Дорсет — бързо рече Олимпия. — Радвам се да се запозная с вас, мисис Долтън.
Очите на мисис Долтън се разшириха от изненада. Запознанството беше особено приятно и за нея.
— Предполагам, че не сте онази същата мис Уингфийлд, която написа прекрасните статии за легендарните съкровища и странните обичаи на чуждите земи?
Олимпия се изчерви. Всъщност за първи път някой хвалеше статиите й пред самата нея. Никой в Апър Тадуей не четеше списанието на дружеството.
— Написах една-две статии по тези въпроси, да. — Олимпия се надяваше, че гласът й изразява достатъчно скромност.
— Мила моя, всичко това е много вълнуващо не само за мен, но и за още няколко от членовете ни. Веднага щом мистър Бланчърд свърши със скучното си бърборене, ще ви представя на останалите.
— Много мило от ваша страна.
— Не, вие самата сте легенда, скъпа мис Уингфийлд. И двамата — и Торбърт, и Албридж — онзи ден говореха, че не биха напуснали Англия, без да вземат със себе си някои от вашите статии.
— Подвизаваш се като учител? Скандално. Каква дяволска игра играеш, Чилхърст?
Феликс Хартуел хвърли на Джеърд поглед, който беше едновременно изпълнен с уважение и изразяваше силна изненада.
— Не съм сигурен, че знам отговора на този въпрос, Феликс.