— Знаеш ли какво, Феликс? За първи път в живота си започвам да разбирам чудатите хора, с които изобилства моето семейство.
— Позволи ми да ти кажа, Чилхърст, че никой не е в състояние да разбере странните хрумвания и действия на членовете на твоето семейство. Не се обиждай, но ти си единственият разумен член на фамилията и много добре го знаеш. Ти самият си ми го казвал много пъти.
— Господ ми е свидетел, че това е истина. — Джеърд отново се усмихна. — Кой може да бъде разумен, кой може да обмисля нещата, когато изгаря в пламъците на страстта?
Феликс застина на място и наклони глава — жест, който изразяваше недоверие.
— Боже мой, не разбирам нищо от това, което става с теб. Самата мисъл, че се представяш за учител само за да можеш да преследваш странната мис Уингфийлд, ми се струва неприемлива. Ти не си човек, който се поддава на неконтролируемите страсти.
Търпението на Джеърд се изчерпа.
— Трябва да си изясним нещо, Феликс. Не искам да чувам нито дума повече. И не искам това да се разчува. Заплашена е репутацията на мис Уингфийлд.
Феликс хвърли бърз изпитателен поглед към лицето на Джеърд, а после извърна очи.
— След всички тези години — каза той много тихо, — мисля, че можеш да имаш доверие в мен. Няма да кажа нито дума по въпроса.
— Разбира се, че ти имам доверие — каза Джеърд. — Ако нямах, не бихме водили този разговор. Сега, освен че не бива да разкриваш факта, че твоят работодател е нает на работа от мис Уингфийлд като учител на нейните племенници, не трябва да казваш на никого, че съм в Лондон.
Чертите на Феликс изведнъж се изостриха. Той като че ли започваше да разбира. Очите му отразяваха чувство, което вероятно можеше да се нарече облекчение.
— А, значи все пак сте въвлечен в някакъв ваш извънредно умно замислен план. Знаех си.
Джеърд не виждаше особена причина да дава повече обяснения. Романтичната страст, която изпитваше, си беше негова собствена работа.
— Ще ти бъда много задължен, ако запазиш в тайна присъствието ми тук, в града.
— Разбира се, че ще запазя тайната ти. — Очите на Феликс придобиха замислено изражение. — Тъй като ти почти никога не идваш в Лондон и не се движиш в тукашното общество дори когато посещаваш града, никак не е вероятно някой да пита за теб.
— И аз мисля така. А също така разчитам на факта, че много малко хора ме познават и знаят как изглеждам.
— Рискът да бъдете разпознат от малкото хора, на които си известен, е минимален. — Изражението на Феликс беше неразгадаемо — Ти очевидно нямаш намерение да правиш посещения, а едва ли някой ще си помисли да те търси в онази малка къща на улица „Айбъртън“.
— Тази малка къща е точно онова, което исках, Феликс. Тя напълно отговаря на нуждите на семейство, което има скромни доходи и е от провинцията. Докато избягвам клубовете и модните салони, ще мога да се движа из Лондон свободно и да запазя анонимността си.
Феликс отново се засмя глухо.
— Ти дори можеш да яздиш из Хайд Парк, без никой да те забележи. Никой няма да те познае всред тези малчугани, за които се грижиш. Хората виждат единствено онова, което очакват да видят. Уверявам те, че никой не очаква до види виконт Чилхърст да се подвизава като учител.
— Точно така.
Джеърд беше доволен, че разумният и практичен Феликс всъщност виждаше някаква логика в този безумен план. На неговата собствена преценка, Джеърд знаеше това, вече не можеше да се разчита.
— Ние всички ще бъдем в безопасност.
Феликс го погледна въпросително.
— В безопасност от какво?
— От наближаващата катастрофа — каза Джеърд.
— Каква катастрофа.
— Ами, от това да бъдем разкрити, разбира се — каза Джеърд. — Винаги съществува вероятността някой да разкрие положението, в което се намираме. Тогава ще трябва да понесем последиците. А това може да стане много скоро.
Феликс отново доби загрижен вид.
— Много скоро?
— Да. Да ухажваш една сирена, е несигурна и изпълнена с опасности работа, Феликс, а аз нямам абсолютно никакъв опит. Не искам всичко да се срути пред очите ми още преди да съм изпипал главното.
Феликс въздъхна.
— Ако не те познавах толкова добре, бих казал, че си станал също толкова странен, колкото са и останалите членове на семейството ти.
Джеърд се засмя и го тупна по рамото.
— Тази мисъл е доста страшна, дори смразяваща.
— Наистина. Не се обиждай.
— Не се тревожи, Феликс. Едва ли бих се обидил от правдивите ти думи. Никой не може да отрече, че семейството ми си има определена репутация и че в него има много оригинални, да не кажем, уникални, хора.