— Да. — Феликс се колебаеше. — Може би има само едно нещо, което много бих искал да помниш.
— И какво е то?
— Деметриа Ситън е в града. Сега тя е лейди Бюмон, нали знаеш.
— Да, знам.
Джеърд се стараеше да говори спокойно.
— Чух, че лорд Бюмон е в Лондон и търси още някакво лекарство за малкия си, но очевидно постоянен проблем.
— Все още не може да се сдобие с наследник, предполагам?
— Никога не преставам да се учудвам колко добре си информиран, Чилхърст, като се има предвид, че почти никога не идваш в града. Ти си съвсем прав. Истина е, че Бюмон дори не е в състояние да консумира последния си брак.
— Наистина ли?
Този факт едва ли тревожеше Деметриа, помисли си Джеърд.
— Очевидно, дори присъствието на очарователната лейди Бюмон в неговото легло не е достатъчно и не може да му помогне да преодолее импотентността си — прошепна Феликс.
— Жалко. Но подозирам, че лейди Бюмон не е нещастна от това положение на нещата — каза Джеърд.
— Отново си прав, поне така говорят хората. — Феликс също гледаше хвърчилото, което се рееше над главите им.
— Ако Бюмон не успее да се сдобие с наследник, лейди Бюмон ще наследи цялото му имущество.
— Да.
Тя, без съмнение, щеше да прехвърли голяма част от парите на проклетия си брат, Гифорд, помисли си Джеърд. А неограниченият достъп до много пари ще го направи още по-отвратителен.
Гифорд беше единственият кръвен роднина на Деметриа и нейната обич към него граничеше с глупостта. Доколкото Джеърд можеше да съди, нейната закрила беше превърнала по-малкия й брат в разглезен и безволев негодник.
Джеърд направи неопределена гримаса, тъй като си спомни онази вечер преди три години, когато Гифорд го беше предизвикал. Искаше да се дуелират с пистолети при пукването на зората. Предизвикателството беше дошло едва един час след като Джеърд беше развалил годежа си с Деметриа.
Гифорд беше изпълнен с ярост. Кълнеше се, че Джеърд е унижил сестра му и че той ще потърси удовлетворение.
Джеърд беше отказал, разбира се. Тогава той още беше разумен и практичен човек. Не виждаше никакъв смисъл да рискува живота си, а също и този на младия Гифорд.
Неговият отказ да се срещне с Гифорд на полето на честта само беше ядосал още повече младия мъж. Гифорд го беше нарекъл страхливец.
— Тъй като Бюмон е почти на седемдесет и здравето му никак не е добро — каза Феликс, — има голяма вероятност неговата съпруга всеки момент да се превърне в богата вдовица.
— Особено ако Бюмон прекарва по-голямата част от времето си в отчаяно търсене на лекарство, което да излекува неговата импотентност.
Феликс се усмихна студено.
— Ще бъде интересно да се види дали Бюмон ще успее да открие такова лекарство.
— Желая му късмет — каза Джеърд.
— Нима? — Феликс го погледна със зле прикрита изненада — А аз мислех, че ще се зарадваш на новината, че лейди Бюмон може съвсем скоро да бъде свободна жена.
Джеърд сви рамене.
— Нейната свобода, или пък отсъствието на свобода, вече не ме интересува.
— Нима? Тя е по-красива от всякога, поне така ми казаха. А мълвата, че е имала любовник, умря още преди Бюмон да се ожени за нея.
— Така ли?
Джеърд задаваше въпросите вяло. Явно беше, че разговорът не го интересува. Въпросът за любовника на Деметриа беше единственото, което не беше обсъждал с Феликс досега. Всъщност Джеърд не го беше обсъждал с никого.
Знаеше, че тръгнаха клюки, след като той внезапно развали годежа си с Деметриа, но беше отказал да потвърди или отхвърли мълвата.
— Ако лейди Бюмон има любовник и сега — продължи Феликс, — тя доста успешно успява да го скрие от света.
— Сега тя няма нужда да прави това — каза Джеърд хладно. — Бюмон едва ли би могъл да възрази, ако съпругата му има любовник, след като самият той още не е успял да се сдобие с наследник.
— Стига сме говорили за това. — Феликс направи пауза. — Трябва да обсъдим и съвместната ни работа.
— Нищо ново не е възникнало по оня въпрос, предполагам?
Феликс поклати глава.
— Страхувам се, че не. Трябва да е бил капитанът на кораба. Той е уредил канала за изтичането на парите и ги е откраднал. Той е единственият който би могъл да го направи.
— Бих искал да имам доказателство, преди да го уволня.
Феликс повдигна рамене.
— Разбирам, но в подобни случаи е почти невъзможно да се намери доказателство. Много е трудно да се проследи изтичането на пари.
— Поне така изглежда.
Джеърд гледаше как хвърчилото се рееше и слушаше веселите викове на Итън и Хю, които окуражаваха Робърт.