— Благодаря ти, Робърт.
Олимпия седна до Джеърд. Под периферията на евтината й сламена шапка очите й блестяха възбудено.
— Надявам се, че сте прекарали приятно следобеда.
— Ние пуснахме хвърчилото си в парка — каза Итън. — беше наистина много забавно.
— Искаш ли един хубав, студен сладолед, лельо Олимпия? — попита я Хю. — Предполагам, че вкусът му ще бъде е по-прекрасен в такъв топъл ден.
— Сладолед? — Олимпия се усмихна на Хю въодушевено. — Да, наистина ще бъде прекрасно. Беше доста топло в залата на института.
Всички впериха погледи в Джеърд.
— Виждам, че постигнахте съгласие по въпроса — каза Джеърд.
Той повдигна капачето, което беше изрязано в покрива каретата, и нареди на кочияша да ги откара до най-близкия магазин, в който продават сладолед.
— Толкова съм развълнувана от онова, което научих днес следобед — каза Олимпия. — Нямам търпение да продължа работата си по дневника.
— Наистина ли?
Джеърд зададе въпроса тихо и внимателно. Стараеше се да не показва прекален интерес. Този проклет дневник можеше да изгние, поне що се отнасяше до него. Това, което той наистина искаше да знае, беше дали Олимпия истински харесва новите си приятели.
Олимпия разказа на Джеърд всичко, което се беше случило в института, едва по-късно вечерта. Главната причина да не го направи по-рано беше, че Итън, Хю и Робърт не спираха да бъбрят за приключенията, които непрекъснато преживяваха в големия град.
Това не обезпокои Джеърд. Щеше да има достатъчно време да чуе всички подробности, след като мисис Бърд се оттегли в стаята си, а момчетата заспят в леглата си.
Силното страдание, което изпитваше при тези техни вечери насаме, когато Олимпия беше така близо до него, можеше да бъде намалено единствено от мисълта за това по какъв начин на него ще бъде сложен край. Той не мислеше, че Олимпия ще успее дълго да издържи на чувственото напрежение, което изпълваше пространството около тях. Знаеше, че той самият не би могъл да се съпротивлява дълго.
Когато всички в къщата заеха местата си за през нощта и къщата утихна, Джеърд затвори Минотавър в кухнята и отиде да потърси Олимпия. Знаеше къде да я намери.
Когато влезе в кабинета, тя вдигна поглед от дневника. Очите й блестяха, а усмивката й беше топла. Кръвта на Джеърд закипя. Мисълта, че ако не беше тя, той щеше да прекара целия си живот, без да познае това властно чувство, беше достатъчна, за да предизвика ледени тръпки по гърба му.
— Ето ви и вас, мистър Чилхърст.
Олимпия отбеляза мястото, до което беше стигнала, с малко парченце обработена кожа, богато украсено.
— Най-сетне в къщата царят мир и спокойствие. Честно ви казвам, не знам как бихме се справили без вас.
— Проблемът беше в това, че във вашето домакинство нямаше ред и дисциплина и липсваше дневен режим, мис Уингфийлд.
Джеърд се приближи до масата и взе шишето с брендито. Наля от питието в две чаши.
— Сега, когато дневен режим вече съществува, всичко е под контрол.
— Не подценявайте вашия принос, сър — каза му тя, докато той носеше двете чаши към бюрото й. — Вие направихте много повече от това просто да начертаете дневния режим.
Тя го погледна с възхищение и уважение и пое подадената й чаша бренди.
— Опитвам се да заслужа заплатата си.
Джеърд отпи от брендито си и се попита дали не би могъл да се удави в ясните й очи с цвят на спокойна лагуна.
— Какво научихте днес, та предизвика такъв ентусиазъм у вас?
Олимпия като че ли се обърка, но объркването й не трая дълго. Стори му се, че мислите й бяха тръгнали в съвсем друга посока. Но тя бързо се съвзе.
— Знам, че не се интересувате особено от моите проучвания на дневника на мадам Лайтборн, сър.
— Ммм.
Джеърд издаде неопределен звук и нито се съгласи, нито отрече.
— Казах ви, че ще трябва да направя справка с някои карти, които се намират в дружеството.
— Да.
— Е, сега имам достъп до тях, а също така и до някои други източници. — Очите на Олимпия отново блестяха възбудено. — Дружеството не само има превъзходна библиотека с богата колекция от географски карти, но някои от членовете му ми предложиха собствените си колекции от книги и карти.
Точно от това се беше страхувал. Джеърд си спомни Двамата мъже, които кръжаха около Олимпия днес следобед пред института „Масгрейв“.
— Кои от членовете му?
— Мистър Торбърт и лорд Албридж. Очевидно, в техните лични библиотеки има множество карти на Западните Индии.