— Казахте ли им за вашето проучване? — попита Джеърд и в гласа му се усещаше известна тревога.
— Не, разбира се, че не. Аз просто им казах, че се интересувам живо от географията на островите.
Джеърд смръщи вежди.
— Предполагам, те знаят, че вие проучвате древните легенди?
— Да, но няма причина, поради която биха могли да заключат, че аз търся съкровището, което е споменато в дневника на мадам Лайтборн — увери го Олимпия. — Не съм казвала на никого за интереса си към тази легенда.
— Разбирам.
— Мистър Чилхърст, знам, че тази тема ви отегчава. Бих искала тази вечер да обсъдим нещо друго.
— И какво е то, мис Уингфийлд?
— Трудно ми е да го изразя с думи.
Олимпия се изправи и заобиколи бюрото. Застана съвсем близо до глобуса.
— Предполагам, че ще сметнете думите ми за особено дръзки. И може би ще имате право да направите такова заключение.
Джеърд почувства как долната половина на тялото му беше пронизана от тръпки на очакване.
— Никога не бих ви помислил за дръзка, мис Уингфийлд.
Олимпия започна леко да върти глобуса.
— Първо, искам да ви благодаря, че ми дадохте възможност да продължа изследването си на дневника на мадам Лайтборн.
— Аз имам много малка заслуга за това.
— Това не е вярно. Ако не се бяхте погрижили за продажбата на стоките, които получих от чичо си, никога нямаше да имам възможност да посетя Лондон. И ако не се бяхте справили със скуайър Петигрю, аз щях да бъда принудена да зарежа изследването, за да отведа племенниците си на място, където той не би могъл да ми ги отнеме. Независимо от това за колко голяма смятате вие заслугата си, ние сме тук, в града, и аз съм свободна да продължа работата си. И всичко дължа на вас.
— Вярвам, че ще намерите това, което искате, тук, в Лондон.
Олимпия започна да върти глобуса малко по-бързо.
— Дори да не намеря съкровището, за което се говори в дневника, аз не бих се оплакала, сър. Вече намерих повече, отколкото смеех да мечтая, и то благодарение на вас.
Джеърд се вцепени.
— Нима?
— Да.
Тя не погледна към него. Вниманието й беше приковано във въртящия се глобус.
— Сър, вие сте мъж с богат опит. Пътували сте много. Имали сте възможност да наблюдавате със собствените си очи обичаите на народите, чиито земи сте посетили.
— Имам известни познания за света, да.
Олимпия прочисти гърлото си, като леко и дискретно се изкашля.
— Както вече ви обясних, аз също съм жена с опит, сър.
Джеърд бавно постави чашата си с бренди на масата.
— Мис Уингфийлд, какво се опитвате да ми кажете?
Тя вдигна поглед от въртящия се глобус. Очите й горяха от желание.
— И тъй като съм жена с опит, сър, ще ви задам един въпрос, на който искам да ми отговорите като мъж с опит.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви дам възможно най-добрия отговор — каза Джеърд.
— Мистър Чилхърст… — Гласът на Олимпия й изневери. Тя опита втори път. — Дадохте ми известни основания да вярвам, че бихте се впуснали в романтична авантюра с мен, докато сте учител в това домакинство. Греша ли?
Джеърд почувства как го напускат и последните сили, как му се изплъзват и последните остатъци от неговия железен самоконтрол. Всичко беше пометено от огнената му страст. Ръцете му затрепериха и той беше принуден да се хване здраво за бюрото.
— Не, Олимпия, не грешите. Ще сметна, че можем да се впуснем в авантюрата тогава, когато ме нарече с кръщелното ми име.
— Джеърд.
Тя обърна гръб на бясно въртящия се глобус, прекоси стаята и се хвърли в прегръдките му.
Глава 8
— Толкова се страхувах, че ще ме сметнеш за прекалено дръзка — призна Олимпия.
Тя беше замаяна от различните чувства, които я изпълваха — облекчение, радост и силна възбуда.
— Знам, че си джентълмен, и се страхувах, че въпросът ми може да те обиди.
Джеърд целуна върха на косата й.
— Моя сладка сирено! Аз не съм чак такъв джентълмен, за какъвто ме мислиш.
— Да, джентълмен си. — Тя вдигна глава и му се усмихна, но устните й трепереха от вълнение. — Или поне се опита да бъдеш идеалният джентълмен. Не си виновен, че страстта кипи в теб, защото аз съвсем съзнателно се опитвам да я разпаля. Няма съмнение, че не постъпвам правилно.
— Не, Олимпия.
Джеърд обгърна лицето й с длани. Очите му светеха, в тях грееше увереност.
— Не мисля, че в това чувство има нещо нередно. Но дори и да има, това не ме интересува особено.
— Толкова се радвам, че чувстваш нещата по този начин. Бях почти сигурна, че ще реагираш така. — Олимпия усещаше твърдите силни мускули на бедрата му. — Аз и ти много си приличаме, нали? Нашият опит и изследванията на чуждите земи и народи ни дават широк поглед върху човешката природа.