— Така ли мислиш?
— О, да. Мъжете и жените с богат житейски опит като нас не могат да служат на предразсъдъците на обществото.
Джеърд повдигна главата й и надникна в очите й.
— Ти не знаеш какъв ефект произвеждаш върху мен.
— Надявам се той да е подобен на ефекта, който ти произвеждаш върху мен — прошепна тя.
— Подозирам, че е хиляди пъти по-силен. — Устните на Джеърд кръжаха на сантиметър от нейните. — Ако и ти чувстваш онова, което чувствам аз, значи изгаряш в същите пламъци.
Джеърд зашепна нежни думи. Гласът му беше дрезгав и издаваше множество чувства. Олимпия не знаеше какво да каже, но думите бяха излишни в този момент. Изведнъж устните му покриха нейните и тя веднага разбра точно какво се опитваше да й каже той. Джеърд я желаеше и искаше да я има тази нощ. Страстта му я изгаряше, беше силна също толкова, колкото и нейната.
Тръпнеща от щастие, Олимпия се отдаде на целувката му. Притисна се по-силно в него. Търсеше силата и топлината му. Като в мъгла долавяше движенията му. Той се облегна на ръба на бюрото и леко разкрачи крака. Тя се оказа притисната между мускулестите му бедра.
— Толкова си мека.
Джеърд прокара пръсти през косата й, отстрани фибите, които я придържаха и тя се разпиля свободно по раменете й. Той напълни шепите си с водопада от коси и нежно ги замилва.
— Косата ти е толкова нежна.
През полуспуснатите си клепачи Олимпия видя как дантелената й шапчица полетя към килима. Тази гледка я накара да изпита особено чувство за загуба.
— О, Джеърд, това е по-силно от всичко на света — възкликна тя, победена от множеството чувства, които я връхлитаха.
— Да, моя сладка сирено. — Гласът на Джеърд беше станал още по-плътен и по-дрезгав от усилието да сдържи страстта си — По-силно от всичко.
Той започна да целува леко врата й като слизаше все по-надолу. Главата на Олимпия падаше все по-назад и се отпускаше нежно върху ръката му. Когато на пътя му се изпречи богато украсената яка на блузата й, той тихо изруга от нетърпение.
— Не бих могъл да понеса това мъчение още дълго. — Джеърд бързо започна да разкопчава роклята й — Ако не те имам съвсем скоро, моя любима Олимпия, ще се превърна в съсипан от нещастието човек.
— Разбирам. — Олимпия започна да разкопчава ризата му. — Аз също започвам да полудявам от силата на това чувство.
Джеърд я дари със странна усмивка и смъкна роклята до кръста й.
— Това означава, че нямаме избор, нали? Ще трябва да се спасим един друг от безумието.
Олимпия разтвори ризата му като в транс. И беше зашеметена от вида на голите му гърди. Тя леко поклати глава.
— Не съм сигурна, че ще успеем да се спасим. Може би вече сме загубени, Джеърд.
— Тогава, така да бъде.
Джеърд развърза връзките на батистената й шемизета и дрехата падна на килима до бялата й копринена шапчица. Погледна към гърдите й и застина на място.
Олимпия се изчерви под огнения му поглед, но не направи опит да скрие голотата си. Той я желаеше силно и това само я правеше по-смела. Тя притисна пръсти до твърдия му гръден кош, а после ги придвижи нагоре и ги остави да почиват върху раменете му.
Джеърд си пое дълбоко дъх, а после го изпусна в тих стон. Наведе глава, за да целуне високите й пълни гърди, а нейните пръсти се плъзнаха по гърба му.
— Това много ми харесва.
Джеърд затвори здравото си око и я притисна към себе си.
— Така ли? — Олимпия го погали. — И на мен ми харесва. Толкова е хубаво да те чувствам, Джеърд.
— Боже мой, Олимпия.
Като движен от някаква сила, на която не може да се съпротивлява повече, Джеърд сключи ръце около талията на Олимпия. Повдигна я, завъртя я и я сложи да седне в края на бюрото. Полите на роклята й нежно се завихриха.
— Джеърд?
Изненадана от това, че се оказа седнала върху бюрото, Олимпия отправи въпросителен поглед към Джеърд.
— Пей ми своята сладка песен, прекрасна моя сирено. — Джеърд вдигна полите на Олимпия над коленете й. Раздели бедрата й с ръце, пристъпи и застана между тях.
— Искам да бъда привлечен към съдбата си, към гибелта си.
— Джеърд!
Олимпия все още не беше свикнала със странното усещане, което присъствието му между бедрата й предизвикваше. А Джеърд вече беше поставил дланите си върху чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Тя хвана ръцете му и впи поглед в лицето му. Не беше сигурна как да реагира.
— Не се страхувай, красавице моя. — Джеърд целуна извивката на рамото й. — Ще ми кажеш, когато си готова.
Преди Олимпия да успее да попита какво иска да каже той с това, ръцете му се плъзнаха още по-нагоре, та чак до горещата и податлива нейна част, която изведнъж се отвори за него.