Олимпия спря да диша, когато той докосна незащитената й сърцевина. От мястото, където пръстите му се съединяваха с нейната женственост, по цялото й тяло плъзнаха горещи тръпки. Тя изпитваше силна, неотложна нужда.
— Ти вече си влажна — каза Джеърд. — И си топла и нежна като Южните морета.
Той отдръпна пръстите си и ги допря до устните си. Усмивката му беше бавна и дълбоко чувствена.
— Ти дори имаш вкуса на морето.
— Нима?
Олимпия сграбчи ръцете му и се опита да запази самообладание. Искаше, много силно искаше да узнае какво трябва да направи след това. Но не, беше загубена.
— Да. Вълнуващо. Вкусът ти е малко солен. Невероятно. — Джеърд отново спусна ръката си между бедрата й и внимателно пъхна един пръст вътре в нея. Олимпия потрепера.
— Джеърд. Не знам какво да кажа.
— Няма нужда нищо да казваш, моя сладка сирена, докато не си готова да ми изпееш песента си.
Тя не знаеше какво иска да каже той, но нямаше нито достатъчно сили, нито достатъчно самообладание да го помоли да се изясни. Усещането за неговия пръст вътре в нея беше така чудно и непознато, че Олимпия не можеше да престане да трепти. Инстинктивно бедрата й се сключиха около него.
— Ела. Пей за мен, моя красива сирена. — Джеърд бавно издърпа пръста си навън. Не отделяше поглед от лицето й. Видя нейното изражение и чу тихия й стон. — Да, точно така. Отново, моя прекрасна любима.
Той я докосна с върха на палеца си и Олимпия отново беше разтърсена от тръпки и отново тихо и нежно простена.
— Господи, колко много ми харесва твоята песен.
Джеърд неохотно издърпа ръката си. Олимпия леко отвори очи в почуда. Чудеше се защо той вече не я докосва така интимно. Тя имаше нужда от ръката му. Искаше да е там, между бедрата й. Искаше той да я докосва на това тайно място. Беше сигурна, че нищо друго не би могло да облекчи огромното и болезнено безпокойство, което я беше обхванало.
— Джеърд?
Тя сведе поглед и видя, че той се опитва да разкопчее панталоните си.
— Моля те, искам отново да ме докосваш.
Джеърд се засмя приглушено. Смехът му завърши стих стон.
— Не бих могъл да престана да те докосвам, дори всички дяволи от ада да са по петите ми.
Тя го гледаше втренчено. Беше шокирана от вида на тежкия му, силно възбуден член.
— Мистър Чилхърст!
Джеърд положи челото си върху нейното. Усмивката му беше чувствена и странна.
— Бихте ли могли да сметнете това, което става тук, за един по-различен вариант на годежния обичай, за който веднъж ми споменахте, мис Уингфийлд? Знам, че точно този фалос не е направен от злато, но е единственият, с който разполагам.
Доста шокирана, Олимпия си спомни колко наивно беше обсъждала с него онзи обичай, в който се говореше за златния фалос. Не знаеше дали да се засмее, или да признае колко се срамува.
— Може би е по-добре, че не е направен от масивно злато — успя да каже тя. — Въпреки това той е огромен и без съмнение би представлявал истинско богатство. Някой може да се опита да го открадне.
Джеърд се засмя в отговор, но много скоро отново беше принуден да изстене. Изпитваше болка в слабините.
— Опасно е да ми се присмиваш, сирено.
Тя навлажни с език разтворените си устни и го погледна изпод тежките си гъсти мигли.
— Нима?
— Да.
Джеърд силно раздалечи бедрата й, а после обви краката й около кръста си. Пристъпи към нея и се намести точно срещу отвора на сладката и влажна пещера.
Олимпия наистина беше шокирана, когато видя силно възбудената му мъжественост, но сега беше направо вцепенена. Той се допря до неохраняваните порти на нейната женственост, като й достави онова усещане, за което беше копняла.
— Да, моля те.
Тя здраво стисна раменете му.
— Боже мой!
Джеърд обхвана с длани хълбоците на Олимпия и здраво я задържа, докато бавно и внимателно започна да навлиза в тялото й.
Олимпия затвори очи и се концентрира върху странното чувство, което изпитваше. Харесваше й да усеща как той влиза в нея.
Възбудата започна да се смесва със сладостно очакване, докато Джеърд все повече и повече я изпълваше. Не можеше да повярва с каква лекота нейното тяло се нагаждаше към неговото, но, изглежда, точно това ставаше в момента.
Отворът беше извънредно тесен и напредването му доставяше сладостни тръпки.
— По дяволите! — Изведнъж Джеърд се спря.
— Какво има?
Олимпия отвори очи. Лицето на Джеърд беше твърдо и неумолимо като камък. Но никога преди тя не беше виждала камък, който да е оросен от капчици пот. Плътта под пръстите й беше напрегната и здрава като стомана.