Вероятно трябваше да се срамува от себе си, но единственото чувство, което изпитваше, беше наслада и задоволеност. А и, както Олимпия сама беше казала, тя не беше някое младо момиче, което току-що е напуснало училищната скамейка. Тя беше на двайсет и пет години. Жена с опит.
Джеърд мълчаливо простена. Въобще не беше жена с опит. Тя беше невинна девойка, която беше прекарала целия си живот в провинцията и той се беше възползвал от нея.
Но това беше най-великолепното преживяване на света.
Джеърд си спомни за скучния мистър Дрейкът, който се беше опитал да съблазни Олимпия в собствената й библиотека. Зачуди се колко ли други мъже в Апър Тадуей са я смятали за законна плячка, колко ли други са й правили безчестни предложения.
Но Олимпия беше чакала него. На него искаше да изпее своята песен.
Джеърд беше възхитен от факта, че тя беше избрала него, че на него се беше отдала. Гърлото му се стегна и той трябваше да преглътне, преди да може да проговори.
— Олимпия — каза той доста спокойно. — Искам да знаеш, че високо ценя съкровището, което ти ми подари. Аз ще се грижа за теб.
Тя прокара пръсти по извивката на брадичката му.
— Ти вече отлично се погрижи за мен. — Тя се усмихна. — Мога само да се надявам, че ще останеш член на моето домакинство още много, много време.
— Като учител и любовник?
Тя се изчерви.
— О, да, разбира се? Какво друго би могъл да бъдеш?
— Какво друго, наистина?
Джеърд покри очите си с ръка. Трябваше да й разкаже цялата история сега, но ако го направеше, всичко щеше да се промени. Без съмнение, тя щеше да се ядоса и да се обиди. Никой не обича да го мамят.
Джеърд знаеше, че ако той е на нейно място, ще бъде направо бесен, ако научи за измамата. Точно така беше побеснял, когато завари Деметриа с нейния любовник.
Спомни си своите собствени думи — думите, които този същия следобед беше казал на Феликс. Не искам да ме припят на глупак.
Когато Олимпия научи истината, тя ще си помисли, че той я е направил на глупачка, че се е забавлявал за нейна сметка.
Ако техните роли бяха разменени, той със сигурност щеше да стигне до същото заключение.
Съзнанието за това го накара силно да стисне зъби. Дали Олимпия щеше да реагира на измамата по същия начин, по който беше реагирал той преди три години, когато беше хванал Деметриа с нейния любовник, запита се той. И какво, ако тя го изхвърли от живота си така, както той беше направил с Деметриа? И какво, ако Олимпия си отиде от него?
Той замръзна.
Не беше сигурен какво трябва да направи сега. Като че ли вече не можеше да разсъждава логично.
Единственото, в което бе абсолютно сигурен, бе че е така замаян и увлечен по Олимпия, че е готов да рискува всичко.
Да, щеше скъпо да плати, когато й кажеше истината. Тя вероятно нямаше да понесе мисълта, че е била измамена от мъжа, на когото се е отдала.
Трябваше да се изправи с лице срещу вероятността, че когато Олимпия научи всичко, тя сигурно никога вече няма да изпитва доверие в него и няма да му се отдаде така цялостно, както тази нощ.
Но той не би могъл да понесе нейната загуба. И не точно сега, когато току-що я беше намерил.
„Всичко е така дяволски объркано“ — помисли си Джеърд, и то не за първи път.
Такива бяха болките на страстта.
Никога преди не беше изпадал в подобно положение. Усещаше, че му е необходимо време. Само още малко време и тя ще го обикне толкова силно, че той ще поеме риска да и каже истината.
Да, още време, това беше отговорът на всичките му въпроси. Така реши той, благодарен, че е намерил практичното и, очевидно, логично разрешение, което му позволяваше да отложи неизбежното.
Мислите му бяха прекъснати от силен лай, който идваше от долния етаж. Той махна ръка от очите си.
— Какво е това, по дяволите?
— Минотавър — каза Олимпия. В гласа й се долавяше изненада.
— Това проклето куче ще събуди цялата къща. — Джеърд се изтърколи от дивана и бавно се изправи на крака. Бързо оправи дрехите си.
Мисълта, че мисис Бърд и трите момчета могат да нахлуят в кабинета и да намерят Олимпия в сегашното й състояние, беше повече от тревожна.
— Облечи се — нареди той. — Бързо! Аз ще се погрижа за кучето.
Той взе една от свещите и тръгна към вратата.
— Знаеш ли, точно по същия начин Минотавър излая онази нощ, когато е чул някой да влиза в библиотеката ми в Апър Тадуей. — Олимпия смръщи замислено вежди и седна. — Може би и сега е чул съмнителен шум.
И тя бързо оправи горнището на роклята си.
— Съмнявам се. Много по-вероятно е звярът да е чул нещо, което идва отвън, от улицата. Той още не е свикнал с шумовете и миризмите на големия град.