— Няма никой наоколо — каза Джеърд тихо. — Но подозирам, че ти вече знаеш това, нали, Минотавър?
Минотавър го погледна и продължи да души тухлите.
— Виждаш ли нещо? — попита Олимпия.
Джеърд погледна през рамо и видя, че тя не беше изпълнила молбата му. Беше оставила свещта в къщата и го беше последвала навън. На лунната светлина очите й изглеждаха огромни, а гърдите й хвърляха впечатляващи сенки.
Джеърд беше едновременно завладян от гняв, причинен от факта, че тя беше пренебрегнала заповедта му, и от спомена за това, колко меки и нежни са гърдите на Олимпия.
— Не — каза той. — В алеите няма и следа от хора. Може би някой е минал преди десет минути и е разтревожил Минотавър.
Олимпия надникна през ръба на стената.
— Прекарахме в тази къща вече няколко нощи. Досега той не се е тревожел, когато някой мине отвън.
— Да, знам добре това. — Джеърд я хвана за ръката. — Хайде, да се връщаме в къщата. Няма смисъл да стоим тук.
Тя го погледна, очевидно изненадана от настоятелността му.
— Ядосан ли си на нещо?
Той се запита как ли един учител би могъл да информира работодателя си, че когато получи разумни нареждания, трябва да ги изпълни до последната подробност. Но преди да намери подходящите думи, с които да изрази мисълта си, без да й каже за истинската си самоличност, вниманието му беше привлечено от силно възклицание.
— Мили Боже, какво е това? — Олимпия се беше втренчила в малко бяло парченце плат, което лежеше върху тревата. — Вие ли сте изтървали носната си кърпа, мистър Чилхърст?
— Не.
Джеърд се наведе и вдигна смачканата бяла носна кърпичка. Намръщи се, защото тя беше силно парфюмирана Олимпия също сбърчи нос. Тя погледна Джеърд. Погледът й беше ясен и сериозен.
— Тази вечер тук, в градината, е имало някой.
Джеърд гледаше Минотавър, който изтича при тях и започна да души носната кърпичка.
— Така изглежда — каза той тихо.
— Точно от това се страхувах, мистър Чилхърст. Вече не може да има съмнение. Положението е много сериозно.
— Сериозно?
Олимпия присви очи и започна да изучава парфюмираната носна кърпичка.
— Предупреждението, което намерих в дневника за Пазителя, трябва да бъде прието сериозно. Някой твърдо е решил да сложи ръце върху тайната на съкровището. Но откъде този разбойник е научил адреса ни тук, в града?
— По дяволите, Олимпия.
Джеърд говореше рязко, защото мисълта, която му хрумна, никак не беше приятна. Той стискаше здраво устни.
— Нима си била недискретна и не си запазила в тайна нашето присъствие тук?
— Не, разбира се, че не. Бях много внимателна в това отношение. Твоята репутация е много важна за мен.
— Предполагам, че някои от твоите познати в Дружеството за пътувания и изследвания може да ни е последвал до дома или пък да е наел някой да го стори вместо него.
— Да, това определено е една възможност — бързо се съгласи Олимпия. — Може би някой от тях е свързан с Пазителя по някакъв начин.
А може би някой от новите приятели на Олимпия е привлечен от блясъка на съкровището, както много други преди него, помисли си Джеърд мрачно. Той знаеше колко далеч бяха стигали членовете на неговото собствено семейство преди години, когато самите бяха по следите на съкровището. Напълно възможно беше и други хора се осмелят да отидат толкова далеч. Всички членове на Дружеството за пътувания и изследвания без съмнение знаеха, че мис Олимпия Уингфийлд има достатъчно познания, за да открие отдавна изгубеното злато.
Глава 9
Джеърд си спомни за малката батистена шемизета и за малката бяла копринена шапчица още при събуждането си на другата сутрин. Почувства увереност, че те все още се намират там, където бяха паднали предната вечер — на пода в кабинета на Олимпия.
— Проклятие!
Джеърд седна в леглото и потърси черната си превръзка, която обикновено оставяше на нощното шкафче за през нощта.
Тази работа — контролирането на романтичната страст се оказваше много по-трудна, отколкото той първоначално си беше представял. Чудеше се как известните на всички женкари успяваха да се измъкват невредими от подобни ситуации и откъде намираха смелост да се впускат в нови авантюри. Той бързо откриваше, че контролирането на романтичното преживяване дори с една единствена жена беше изпълнено с прекалено големи рискове. Може би той просто не беше създаден за тези неща, помисли си Джеърд, отметна завивките и скочи от леглото. От друга страна, снощното преживяване се нареждане след най-значимите случки в целия му живот. Може би дори беше най-значимото.