Выбрать главу

Но сега зората беше дошла и беше накарала дори подробностите да излязат на бял свят. А те бяха такива, че предизвикаха у него раздразнение. Нещата трябва да се планират едно по едно и да се свършват в същия ред, помисли си Джеърд. Трябваше да скрие някъде шемизетата и шапчицата, преди да ги открият мисис Бърд или момчетата.

Бързо навлече първата му попаднала бяла памучна риза и чифт панталони. Нямаше време да обува ботуши, по-бързо щеше да бъде, ако отидеше бос. Джеърд бързо приведе дрехите си в ред и се приближи до вратата. Отвори я предпазливо и с досада огледа коридора. Един поглед към часовника го осведоми, че е едва пет и половина.

Ако имаха късмет, мисис Бърд нямаше да се навърта наоколо. Щеше да е или в стаята си, или в кухнята. Джеърд тихо слезе по стъпалата. Мислите му блуждаеха. Ту се спираха на по-належащия проблем — укриването на уликите за нощното приключение, — ту отскачаха към зловещия инцидент — парфюмираната носна кърпичка в градината.

Нямаше никакво съмнение, че някой е бил там. Най-вероятно да е бил крадец. Но Олимпия не искаше дори да чува за такова просто обяснение.

Джеърд тихичко изруга, защото го връхлетя мисълта, че нарастващата загриженост на Олимпия за загадъчния Пазител прави и без това хаотичния му живот още по-труден.

Той въздъхна облекчено, когато отвори вратата на кабинета и видя шемизетата и шапчицата на пода пред бюрото. Лежаха там, където бяха паднали, очевидно доказателство за тяхната великолепна нощ. Джеърд почувства болезнена топлина да обхваща долната половина на тялото му. Нямаше да забрави тази нощ през целия си живот.

Усмихна се, докато се навеждаше, за да вдигне доказателствата за споделената им страст от килима. Вдигна също така и трите фиби, които беше махнал от косата на Олимпия.

— Забравили ли сте нещо, а? — обади се мисис Бърд от прага. — И аз така си помислих.

Проклятие!

Джеърд се изправи и застина с шемизетата и шапчицата в ръце Обърна се към мисис Бърд, а на лицето му се четеше мрачно примирение. Усмихна се студено.

— Станали сте доста рано тази сутрин, нали, мисис Бърд?

Мисис Бърд очевидно не можеше да бъде сплашена лесно. Тя го изгледа гневно и сложи длани на устните си.

— Има някои хора, които се наричат „джентълмени“, но които се интересуват само от това да получат онова, което искат, а после си тръгват. И вие ли сте от тях?

— Аз нямам никакво намерение да си тръгвам, мисис Бърд, ако ме питате за това.

Мисис Бърд замислено присви очи.

— Може би ще бъде по-добре, ако го направите. Колкото по-дълго останете, толкова повече мис Олимпия ще се привърже към вас.

Джеърд я погледна нежно.

— Така ли мислите?

Лицето на мисис Бърд стана пурпурночервено.

— Вижте какво, кръвожадни пирате, аз няма да позволя й разбиете сърцето. Мис Олимпия е скромна жена, независимо от това, какво сте направили с нея снощи. Не е правилно да се възползвате от нейната невинност и от доверчивата й природа.

Джеърд си спомни загадъчната кърпичка и му хрумна нещо ново — възможност, която досега не беше обмислял.

— Кажете ми, мисис Бърд, откъде знаете толкова много за онова, което се е случило тук снощи? Бяхте навън в градината и шпионирахте, нали?

— Да съм шпионирала? В градината? — Мисис Бърд извеждаше смъртно обидена. — Няма такова нещо.

Джеърд си спомни и за миризмата на парфюма, с който беше пропита кърпичката. Не можеше да свърже мириса с мисис Бърд.

— Моите извинения — каза той, а гласът му беше изпълнен с горчивина.

Мисис Бърд обаче не беше готова да отстъпи.

— Имам очи и уши. Чух шума навън в градината снощи. Когато отворих прозореца на стаята си, за да видя какво става, забелязах вас двамата. Вие си говорехте, наистина много тихо. И ви видях да целувате мис Олимпия, а след това влязохте в къщата.

— Наистина ли?

Тази целувка трябваше да обърне мислите й в друга посока. Той не искаше тя да мисли за Пазителя. Но не беше сигурен, че хитрината беше успяла.

— Да И още нещо. Светлината беше достатъчна да видя, че мис Олимпия е без шемизета и шапчица. Което означаваше, че вероятно вие сте ги съблекли.

— Вие сте много наблюдателна, мисис Бърд.

— Знаех, че искате да я съблазните. Била съм права. И след онова, което видях снощи в градината, реших да огледам къщата тази сутрин, преди другите да са се събудили. И когато видях нещата й на пода, бях сигурна, че снощи се е случило нещо.