— Много умно заключение, мисис Бърд.
Тя вирна брадичка и придоби доста заплашителен и обвинителен вид.
— Тъкмо щях да ги вдигна, когато чух вашата врата да се отваря. И сега вече знам със сигурност, че вие сте виновен. Мога да ви обвиня в грях, нали?
— Поздравявам ви за вашите проучвания и блестящи заключения, мисис Бърд. — Джеърд направи достатъчно дълга пауза, за да привлече цялото й внимание. — След като имате такива таланти, може би ще успеете да получите назначение на „Боу стрийт“ като служител на правосъдието, а може би дори като таен агент, след като ви уволнят оттук.
Очите на мисис Бърд се разшириха тревожно. После погледът й просветна като стоманено острие.
— Ба! Не се осмелявайте да ме заплашвате, сър. Мис Олимпия няма да ме уволни. И двамата го знаем.
— Така ли? В случай че не сте забелязали, мис Уингфийлд много разчита на моите съвети, когато нещата опрат до организацията на домакинството.
— Тя няма да ме изгони — заяви мисис Бърд. — Има добро сърце. По-вероятно е да уволни вас, след като разбере, че сте ме заплашвали.
— Не бих искал да подлагам на изпитание нейната преданост, ако бях на ваше място, мисис Бърд. Не и след като тя разбере, че сте я шпионирали.
— По дяволите, аз не съм шпионирала съзнателно.
— Но дали тя ще ви повярва, след като й кажете, че знаете всичко, което се е случило снощи? Последвайте съвета ми, мисис Бърд, дръжте езика си зад зъбите.
Мисис Бърд здраво стисна устни.
— Вие сте самият дявол, нали? Появихте се в това домакинство като някой служител на ада и обърнахте всичко с краката нагоре. Знаете как да очаровате хората и да ги накарате да постъпват според вашите желания. Успяхте да спечелите три хиляди лири, като само щракнахте с пръсти, а сега изнасилихте мис Олимпия.
— В последното нещо сбъркахте, мисис Бърд — каза Джеърд и тръгна към вратата.
— Вие наистина сте изнасилили мис Олимпия. — Мисис Бърд изучаваше лицето му, но мъдро отстъпи назад, за да му направи път. — Знам, че сте го направили.
— Тогава по-добре се престорете, че въобще не разбирате какво е станало. — Джеърд мина покрай нея и започна да се изкачва по стъпалата.
— Какво искате да кажете, проклетнико? — извика мисис Бърд след него.
— Аз бях този, който беше изнасилен — каза й Джеърд много учтиво.
Той не погледна назад, докато вземаше стъпалата по две наведнъж, но усещаше неодобрителния поглед на мисис Бърд чак докато стигна до площадката.
Старата вещица беше досаден проблем, но не и проблем, с който да не могат да се справят, помисли си той, докато вървеше по коридора. Щеше да се справи с нея.
Джеърд спря пред спалнята на Олимпия и тихо почука. Отвътре се чуха бързите й стъпки и миг по-късно Олимпия отвори вратата.
— Добро утро, мис Уингфийлд.
Той се усмихна щастливо, когато я видя по тънка бяла нощница, отгоре небрежно наметната с халат. Огненочервената й коса беше като облак около очарователното й лице. Тя се изчерви. На бледата утринна светлина тя беше неустоима. Джеърд погледна към подканващото легло зад нея.
— Мистър Чилхърст, какво правите тук в този час? — Олимпия показа глава и огледа внимателно коридора. — Някой може да ви види.
— Тук съм, за да ви върна някои лични вещи, които очевидно сте забравили снощи.
И Джеърд й подаде шемизетата и шапчицата.
— Мили Боже!
Олимпия се втренчи в злополучните одежди. Беше шокирана и отвори широко очи.
— Толкова се радвам, че сте се сетили да ми ги донесете. — Тя бързо ги грабна от ръката му.
— За нещастие, мисис Бърд ги откри първа, още преди аз да сляза долу.
— О, Боже! — въздъхна Олимпия. — Беше ли ужасно ядосана? Тя беше много разтревожена от вашето присъствие в къщата, а сега сигурно ще си помисли най-лошото.
— Тя си мисли най-лошото, но се надявам, че ще прояви достатъчно разум и ще си държи езика зад зъбите. — Джеърд се наведе и целуна Олимпия извънредно нежно. — Ще очаквам с нетърпение да стане време за закуска, за да ви видя на масата, мис Уингфийлд.
Джеърд отстъпи назад и затвори вратата пред зачервеното лице на Олимпия. Докато вървеше по коридора към спалнята си, той тихо си подсвиркваше.
— Добро утро, лельо Олимпия.
— Днес си много красива, лельо Олимпия.
— Добро утро, лельо Олимпия. Прекрасен ден, нали?
Олимпия се усмихна на Хю, Итън и Робърт, които веднага скочиха на крака, когато тя влезе в трапезарията.
— Добро утро на всички.
Тя изчака, защото Хю бързаше към нея, за да издърпа стола й и да й помогне да седне. Все още не можеше да свикне с безупречните маниери на момчетата.