— Благодаря ти, Итън.
Итън погледна към Джеърд, за да получи похвала. Джеърд леко му кимна. Момчето се усмихна и отново седна на мястото си.
Олимпия погледна през масата и срещна съзаклятническия поглед на Джеърд. Усещането за щастие, което се беше зародило у нея снощи, сега отново заяви своето присъствие. Пръстите й лекичко трепереха, докато поднасяше лъжичката към устните си.
„Сигурно така се чувства човек, когато е влюбен“ — помисли си тя. Беше осъзнала истината снощи. Нямаше съмнение, че онова, което изпитваше към Джеърд, беше нещо повече от плътска страст.
Любов. Беше започнала да вярва, че никога няма да изпита това чувство. Жена на двайсет и пет години, и при това с богат житейски опит, трябва да бъде реалистка все пак.
Любов…
Чувството определено беше по-вълнуващо от разкриването на отдавна загубени съкровища и проучването на древни легенди и обичаи.
Любов.
Тази сутрин животът й беше като чаша, пълна с еликсир. Самотата, която изпитваше, откакто леля Софи и леля Ида я бяха напуснали, най-после си беше отишла. Беше намерила мъж, чиято душа беше в унисон с нейната.
Но тя нямаше да го има още дълго. Може би година или две в най-добрия случай, ако има късмет. Един ден Джеърд щеше да ги напусне и да поеме работата в друго домакинство. Така беше с учителите. Малките момчетата порастваха и учителите им си заминаваха.
Но Олимпия, се закле, че ще се отдаде на тази голяма и страстна любов, която беше дошла при нея в лицето на този мъж, който толкова много приличаше на пират.
— Е, къде ще ходим днес?
Олимпия се надяваше, че гласът й е спокоен и уверен. Трудно беше да се скрие радостта. От веселите пламъчета, които проблясваха в очите на Джеърд, разбираше, че и той е обхванат от същото еуфорично настроение.
— Ще посетим музея по механика на мисис Уинслоу — Предложи Робърт.
— Казват, че там имало огромен часовников механизъм във формата на паяк, който се движел като истински паяк — каза възбудено Хю. — Той плашел дамите, но мен няма да може да уплаши.
— Чух също така, че там имало механична мечка и няколко птичета — добави Итън.
Олимпия погледна Джеърд. Любопитството й беше възбудено.
— Това ми звучи доста интересно.
— Така поне казват хората.
И Джеърд намаза филийката си с конфитюр.
Олимпия размисли няколко мига. Разкъсваше се между своите собствени планове за деня и новото и интересното, което музеят предлагаше.
— Мисля, че ще дойда с вас до музея.
— Ще бъдеш добре дошла. — Джеърд заби зъби в препечената филийка.
— Да, лельо Олимпия, ела с нас — каза Робърт. — Ще бъде много забавно.
— И много образователно — добави мъдро Итън.
— Сигурна съм.
Отиването до музея не само ще бъде полезно за образованието им, помисли си Олимпия, но ще й даде възможност да прекара следобеда с Джеърд.
— Ами добре тогава, ще направя необходимите промени в дневния си режим. По кое време ще тръгнем за музея?
— В три часа — каза Джеърд.
— Отлично. Имам среща в института „Масгрейв“, за да разгледам някои карти, но ще свърша много преди три часа.
— Съмнявам се, че ще намерите нещо, което да ви е от полза, мис Уингфийлд — мистър Ролънд Торбърт беше сключил ръце на гърба си и обикаляше около Олимпия — Тук има много малко карти на Западните Индии. Точно сега аз имам превъзходна колекция в своята лична библиотека.
— Аз много бих искала да ги видя, мистър Торбърт.
Олимпия лекичко увеличи разстоянието, което ги делеше. Торбърт миришеше на мръсни дрехи, пот и парфюм, с който се ръсеше обилно, за да прикрие другите миризми — Но искам да направя проучването си по възможно най-добрия начин. Трябва да има ред.
— Естествено.
Торбърт отново се приближи плътно до нея. Той надникна през рамото й, докато тя сложи още една карта на бюрото си.
— Бихте ли ми казали какво точно е онова, което търсите на тези карти?
— Опитвам се да установя точното географско положение на тази област. — Олимпия нарочно даде неясен отговор. Нямаше намерение да споделя с никого, освен с Джеърд, тайната на дневника. — Изглежда, че има някои несъответствия в картите.
— Разбирам. — Торбърт придоби изражение на учен. — Трудно е да се картографират всички тези острови, нали знаете.
— Да, наистина.
Олимпия се наведе над двете карти и започнала ги сравнява много внимателно.
На нито една от двете не беше отбелязан онзи загадъчен остров на север от Ямайка. Имаше една-две малки индикации на земя на по-новата карта, които не бяха отбелязани на старата, но те не бяха в района на Западните Индии.