— Само си представете какво ще направи онази дама ей там, ако изведнъж почувства отвратителните пипала на врата си.
— Обзалагам се, че ще пищи — каза Хю.
Джеърд вдигна вежди.
— Дори не си го помисляйте.
И трите момчетата разочаровано изплакаха и отново започнаха да разглеждат паяка. Олимпия се огледа наоколо, а после тихичко се приближи до Джеърд. Това беше първата възможност да говори с него насаме. Нямаше търпение да сподели разкритията си за носната кърпичка.
— Мистър Чилхърст, трябва да говоря с вас.
Той се усмихна.
— Аз съм на вашите услуги, мис Уингфийлд.
— Насаме.
И Олимпия тръгна към другата зала, която също беше пълна с разни чудати механични неща. Джеърд бавно я последва и двамата застанаха до един механичен войник.
— Да, мис Уингфийлд?
Той завъртя ръчката. Войникът се изправи и застана мирно.
— Какво искате да обсъдим?
Тя му хвърли кос ликуващ поглед и се престори, че разглежда войника.
— Мисля, че разкрих самоличността на нощния посетител. Може би той е самият Пазител.
Ръката на Джеърд застина върху ръчката.
— Наистина ли? — попита той, без да издава чувствата си.
— Да.
Олимпия се приближи до него под претекст, че иска да разгледа по-отблизо войника.
— Няма да повярваш, но е бил мистър Торбърт.
— Торбърт? — Джеърд се втренчи в нея. — Какво, по дяволите, говориш?
— Абсолютно сигурна съм, че кърпичката, която намерихме в градината, е на мистър Торбърт. — Олимпия не отделяше поглед от войника, който започнала вдига пушката си. — Днес в библиотеката той използва носна кърпичка, която беше като онази, която намерихме в градината.
Джеърд леко смръщи вежди.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно сигурна. — Олимпия гледаше как войникът се прицелва. — Но има едно друго възможно обяснение.
— И какво е то?
— Торбърт и Албридж очевидно са съперници. Торбърт дори ме предупреди за Албридж. Възможно е сър Албърт нарочно да е пуснал кърпичката в нашата градина.
— Защо би го направил?
Олимпия го погледна нетърпеливо.
— С надеждата да ме накара да помисля най-лошото за мистър Торбърт, разбира се.
— Това предположение следва от другото — че ти ще познаеш носната кърпичка — отбеляза Джеърд.
— Да, знам, но аз всъщност я разпознах.
— Албридж не би могъл да се досети, че това ще бъде толкова лесно за теб. Не, аз сериозно се съмнявам, че той има нещо общо с това. — Джеърд я погледна замислено. — Олимпия, не искам да се замесваш в тази работа.
— Но, мистър Чилхърст…
— Остави на мен.
— Не мога да го направя. — Олимпия вирна брадичка. — Това засяга моите проучвания, сър. Имам право да защитя дневника от Пазителя и от всеки, който е по следите на съкровището. — Тя замислено хапеше долната си устна. — Въпреки че, трябва да призная, не мога да погледна на мистър Торбърт като на част от легендата. Не мога да си представя, че той може по някакъв начин да бъде свързан с Пазителя.
— По дяволите жените — процеди тихичко през зъби Джеърд, а на глас каза: — Аз ще те защитя от Торбърт, от Пазителя и от всеки, който те заплашва. Ако въобще имаш нужда от защита.
Олимпия го погледна изненадано.
— Какво искате да кажете с това, сър? Разбира се, че трябва да се вземат предпазни мерки.
— Мис Уингфийлд, оставете въпроса с носната кърпичка в моите ръце. Аз ще се погрижа Торбърт да разбере, че не бива да има повече инциденти като снощния.
— Вие ще говорите с него?
— За да разбере какво искам да му кажа.
Олимпия млъкна доволна.
— Много добре, сър, оставям всичко на вас.
— Благодаря ви, мис Уингфийлд. Сега…
Преди Джеърд да успее да довърши изречението, един женски глас проряза тишината и сложи край на всички разговори, като заглуши дори тиктакането на всичките часовникови механизми.
— Проклятие!
Олимпия едва можа да отбележи, че лицето му има странно неразгадаемо изражение, и то изчезна още преди жената да е проговорила отново.
— Чилхърст, това си ти, нали?
Олимпия се обърна и видя поразително красива жена да прекосява залата и да се приближава към тях. Дамата се усмихна студено на Джеърд. Светлосините й очи изразяваха силна изненада.
За миг единственото, което Олимпия можеше да стори, беше да се взира безпомощно в красивата непозната. Светлорусата коса на дамата беше вдигната в модерна прическа, а на върха й се мъдреше елегантна светло синя шапка. Тя носеше извънредно скъпо палто върху небесносинята си следобедна рокля. Подходящите сини ръкавици вероятно струваха цяло състояние.
Жената не беше сама. Придружаваше я също толкова елегантно и скъпо облечена дама в жълто. Другата жена не беше така красива, но беше екзотична и, без съмнение, привлекателна. Тя беше пълен контраст на приятелката си, Косата й беше наситено кафява, а шапката й беше украсена с пера. Очите й бяха много тъмни. Беше по-закръглена от стройната си придружителка.