— Не можах да повярвам, че виждам вас, Чилхърст — каза русата дама. — Чух, че сте в града, но изпитвах известни съмнения. Вие никога не идвате в Лондон.
— Добър ден, Деметриа. Или по-скоро, лейди Бюмон? — Джеърд кимна учтиво, но студено.
— И Деметриа е достатъчно добре. — Деметриа погледна приятелката си, — Помните Констънс, нали?
— Доста добре. — Джеърд отново се усмихна студено. — Лейди Къркдейл.
— Чилхърст.
Констънс, лейди Къркдейл, се усмихна учтиво. Очите й се устремиха към Олимпия.
Погледът на Деметриа последва този на приятелката й.
— А коя е вашата малка приятелка, Чилхърст? Чух, че живеете с нея в една и съща къща, която се намира на улица „Айбъртън“. Но и на това отказах да повярвам. Никак не е вероятно да се впуснеш в подобна връзка.
— Лейди Бюмон, лейди Къркдейл, позволете ми да ви представя съпругата си.
Гласът на Джеърд, както винаги, беше спокоен, но в погледа, който хвърли към Олимпия, този път имаше ясно предупреждение.
Моята съпруга.
Олимпия осъзна, че устата й е останала широко отворена. Тя навреме я затвори и се стегна, за да се изправи пред наближаващото изпитание. Все пак идеята да се представят за женени, ако ги попита някой негов познат, беше нейна. Репутацията на Джеърд беше заплашена.
Бедният човечец просто следваше нейните инструкции. Тя нямаше избор — трябваше да го подкрепи.
— Добър ден. Как сте? — каза Олимпия.
— Чудесно.
Деметриа се отнасяше с Олимпия така, все едно тя беше експонат в музея.
— Каква изненада! И така, Чилхърст най-после е изпълнил дълга си към своето положение в обществото и си е намерил виконтеса.
Глава 10
— Виконт?
Олимпия влезе в кабинета си войнствено настроена. От срещата в музея беше изминал един час. Тя махна бонето си с нервно движение и се завъртя на пети, за да се изправи лице в лице с Джеърд. Това беше първият път, когато оставаха насаме след сцената в музея. Тя кипеше от гняв.
— Ти си виконт!
— Съжалявам, че трябваше да научиш истината по този начин, Олимпия.
Джеърд затвори вратата и я заключи. Подпря гръб на нея и я погледна със същото мрачно и загадъчно изражение, което беше изписано на лицето му от мига, в който я представи за своя жена.
— Много добре знам, че трябва да ти дам обяснение.
— Да, трябва. Аз съм твоя работодателка, мистър Чилхърст. — Олимпия беше смръщила гневно вежди. — Искам да кажа — господарю мой. Както и да е. Проклятие! Сега става ясно, че трябваше да ти поискам препоръките. Предполагам, че не си показал такива на чичо ми, нали?
— Да, така е — прошепна Джеърд. — Така е. Страхувам се, че си права. Виждаш ли, той не ми поиска препоръки.
— Той те е наел за учител в моята къща и не е поискал твоите препоръки? — попита Олимпия с явно недоверие.
— Всъщност той не ме нае за учител — каза Джеърд съвсем спокойно.
— С всеки миг става все по-лошо. И за какво, по-точно, те е наел, господарю мой?
— Въобще не ме е наемал. Помоли ме да му направя услуга да придружа стоките до Апър Тадуей — Джеърд я погледна внимателно. — Задача, с която се справих превъзходно, бих казал.
— Глупости!
Олимпия запрати бонето си на дивана и бързо заобиколи бюрото. Винаги се чувстваше силна и уверена, когато седеше зад бюрото. Отпусна се тежко на стола и гневно впери поглед в Джеърд.
— Разкажи ми и останалата част от историята, ако обичаш, господарю мой. Уморих се да играя ролята на глупака в тази сцена.
Нещо проблесна в единственото око на Джеърд. Може би беше болка, а може би — гняв. Олимпия не беше сигурна. Каквото и да беше, то предизвика студени тръпки у нея.
Джеърд бавно седна, протегна обутите си в ботуши крака и сложи лакти на махагоновото кресло. Съедини върховете на пръстите си в привичен жест и я погледна замислено.
— Доста объркана история.
— Нека не се тревожим за сложността на случая. — Олимпия си усмихна и си каза, че тя също може да бъде спокойна. — Сигурна съм, че съм достатъчно интелигентна, за да разбера всичко поне в основни линии.
Джеърд стисна здраво устни.
— Без съмнение. Добре, откъде да започна?
— От самото начало, разбира се. Кажи ми например защо се преструваш на учител в моята къща?
Джеърд се поколеба. Очевидно търсеше думите, с които да се изрази по-добре.
— Всичко, което ти разказах за срещата си с чичо ти, е истина, Олимпия. Срещнахме се във Франция и аз се съгласих да придружа стоките до дома ти.