— Защо си си направил този труд, след като не си търсел работа като учител?
— Дневникът на мадам Лайтборн — каза Джеърд простичко.
Олимпия отвори широко уста, за пореден път. Беше шокирана.
— Дневникът? Ти си знаел за него?
— Да, аз също го търсех от известно време.
— О, Боже!
Олимпия се чувстваше така, като чели силен удар беше отнел и последния й дъх. Отпусна се назад и се опита бързо да размисли върху ситуацията.
— Разбира се. Това обяснява всичко.
— Не съвсем.
— Ти си бил по следите на дневника, но чичо Артемис първи се е добрал до него. Ето защо ти си си уредил среща с него. Права ли съм?
— Да. — Джеърд отново започна да барабани с пръсти. — Както и да е…
— Скоро ти си разбрал, че дневникът се намира на борда на кораба и че ще пътува към Англия. И така, ти си намерил начин да ги придружиш.
Джеърд наклони глава.
— Твоята интелигентност никога не е преставала да ме учудва, Олимпия.
Тя се опита да не обърне внимание на комплимента. Точно сега нямаше да позволи на мъжа, когото обича, да сипе прекрасни думи в ушите й и да пада в краката й. Трябваше да помни, че Джеърд беше направил всичко възможно да я заблуди. И го беше направил нарочно.
— Веднъж пристигнал в къщата, си намерил начин да останеш. Очевидно, от един поглед ти е станало ясно, че имам нужда от учител.
— Твоят чичо ми подсказа тази мисъл — призна Джеърд — Каза ми, че през последните шест месеца си наела трима учители.
— И така, ти се възползва от възможността да останеш, за да следиш отблизо дневника.
Погледът на Джеърд беше вперен в стената над главата й.
— Разбирам, че според теб това е очевидната причина, накарала ме да те измамя.
— Знаел си, че не можеш да разшифроваш написаното в него, и си решил да видиш дали аз няма да успея да разтълкувам записаните тайни.
— Така изглежда.
Олимпия замислено смръщи вежди.
— Какво те привлича у дневника, мистър Чилхърст? Искам да кажа, ваше благородие.
— И Джеърд е достатъчно, Олимпия — каза той тихо. — Причината да търся дневника е тази, че той принадлежи на моето семейство. — Той леко повдигна рамене. — Също така и съкровището, ако то наистина съществува.
Олимпия замръзна на място.
— Какво искаш да кажеш с това, че принадлежал на твоето семейство?
— Клер Лайтборн е моята прапрабаба.
— Виж ти! — Олимпия почти падна от стола от изненада.
— Твоята прапрабаба? Виконтеса? Но в дневника не се споменава никаква титла.
— Тя се омъжила за Джек Райдър, когато той бил само капитан Джек. Станал господар на Флеймкрест едва няколко години по-късно, когато се върнал в Англия. Семейството ми не обича да говори по този въпрос, но истината е, че те, повече или по-малко, са купили титлата.
— О, небеса!
— В онези времена никак не било трудно да се купи титла — каза Джеърд тихо. — Били необходими само много пари и малко влияние. Джек Райдър имал и двете.
— Да, разбира се.
Олимпия си спомни някои от нещата, които беше прочела в дневника. Джек Райдър се беше върнал от Западните Индии като богат човек. Беше натрупал дори по-голямо богатство, след като се беше върнал в Англия.
— След като си осигурил името и титлата на Флеймкрест — продължи Джеърд, — моят прапрадядо придобил и втора титла, тази на виконт Чилхърст, която се падала на наследниците на Флеймкрест. В този случай — на мен.
Олимпия изпадаше от един шок в друг.
— Ти си наследник на тези титли! Твоят прапрадядо е бил мистър Райдър, който Клер Лайтборн нарича „моят любим мистър Райдър“!
— Да.
С всяко разкритие Олимпия изпадаше във все по-голямо отчаяние. Трябваше да си напомни, че от самото начало знаеше, че няма да може да задържи мистър Чилхърст за дълго. Но се беше надявала, че ще успее да го задържи повече от няколко седмици.
А как ли се чувстваше Джеърд, запита се тя с нарастващо отчаяние. Не можеше да повярва, че страстта й е несподелена, че тя не означава нищо за него, че я беше мамил дори докато я беше държал в прегръдките си. Може би той не я обичаше, но я желаеше. Беше почти сигурна в това.
Опита се да мисли логично.
— Е, не е чудно, че си искал да откриеш дневника. Очевидно е, че имаш известни права над него. Без съмнение, си го търсил много години. Трябва да си бил много ядосан, когато си разбрал, че аз първа съм открила местонахождението му.
— Предпочитам да ме наричаш Джеърд.
— Както и да е. — Олимпия се опита да се усмихне бодро. — Мисля, че всичко това ще ни доведе до много нови въпроси.
Джеърд я погледна с недоумение.