— Нима?
— Със сигурност.
Олимпия скочи на крака и отиде до прозореца, където се спря. Сложи ръце на гърба си и се загледа в малката, оградена със стена, градина. Трябваше да поеме риск, но трябваше да го пресметне добре и да бъде много предпазлива.
— Не разбирам какво искаш да ми кажеш, Олимпия.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Това, че ти знаеш добре фамилната история, може да ми помогне да намеря някои важни следи в дневника и да го разшифровам.
Олимпия заби нокти в дланите си. Трябваше на всяка цена да убеди Джеърд да я остави да довърши работата си по дневника. Това беше единственото извинение, което можеше да използва, за да го задържи още малко при себе си.
— Човек никога не знае — каза тя. — Може би ще мога да използвам информацията от твоите разкази, за да разбера някои доста странни и заплетени фрази в дневника.
— Така ли мислиш? — Джеърд като че ли изпитваше известни съмнения.
— Да, сигурна съм. — Олимпия рязко се извъртя към него. — Аз имам голямо желание да продължа работата си по дневника. Ще бъда повече от щастлива да споделя с теб заключенията, до които ще стигна. Разбирам, че тайната за изгубеното съкровище принадлежи на твоето семейство.
Лицето на Джеърд се вкамени.
— Олимпия, пет пари не давам за тайната, която се крие в дневника. Вече се опитах да ти покажа.
— Разбира се, че те интересува — настоя тя. — Ти си положил много усилия да откриеш дневника, а после с измама стана член на моето домакинство, за да научиш тайните, които се крият в него. Искам да знаеш, че аз много точно разбирам защо си ме измамил.
— Нима?
— Да. И трябва да ти кажа, че може би си въобразяваш, че планът ти е много хитър. Той сигурно щеше да работи безотказно, ако днес не бяхме срещнали лейди Бюмон.
— Само ти можеш да намериш извинения за моето поведение, Олимпия.
— Едва ли биха могли да се нарекат извинения. Сега, след като обмислих нещата, твоите действия са ми много ясни.
— А не се ли питаш защо не се задоволих с това да си остана само учител? — каза Джеърд тихо. — Без съмнение, ти се питаш защо съм си направил труда да те съблазня.
Олимпия скръсти ръце и вирна брадичка.
— Не. Точно този въпрос не си задавам.
— И защо не? — Джеърд стана от стола. — Повечето жени в твоето положение биха го направили.
— Аз вече знам отговора.
Олимпия наистина съзираше истината.
— Нима? И какъв е отговорът, Олимпия? Как ще обясниш моето поведение? И двамата знаем, че не се държах като джентълмен. А трябваше да го направя. Повечето хора биха казали, че съм се възползвал от твоята невинност.
— Това не е вярно. — Очите на Олимпия гневно просветнаха. — Ние и двамата се възползвахме един от друг.
Джеърд горчиво се усмихна.
— Така ли?
— Да. Ние и двамата сме хора с опит. Знаехме докъде ще стигнем. Наистина, ако някой е виновен за онова, което се случи между нас, то това съм аз.
— Ти?
Той беше силно изненадан. Тя се изчерви, но понесе спокойно погледа му.
— Ти си джентълмен, но аз веднага усетих, че ти си човек на силните страсти. Страхувам се, че се възползвах от това.
Джеърд прочисти гърлото си.
— На силните страсти?
— Това, без съмнение, е ваша семейна черта — каза Олимпия любезно. — Все пак ти си наследник на мистър Райдър, а от всичко, което съм чувала за него, мога да заключа, че той наистина е бил човек на силните емоции.
— Позволи ми да ти кажа, че ти си вероятно единственият човек на земята, който вижда у мен човека на силните страсти, Олимпия. — Джеърд беше изненадан. Усмихваше се, но усмивката му таеше горчивина. — Трябва да ти кажа, че останалите ме смятат за доста скучен.
— Глупости. Онези, които твърдят това, въобще не те познават.
— Цялото ми семейство е единодушно в мнението си. И те ме смятат за скучен и уравновесен човек. И лейди Бюмон също.
Вниманието на Олимпия беше привлечено от последното изречение.
— Ето че стигнахме и до въпроса, който исках да обсъдим. Коя е лейди Бюмон? Твоя стара приятелка?
Джеърд се обърна и отиде до бюрото на Олимпия, без да продума нито дума. Облегна се на него и скръсти ръце на гърдите си.
— Доскоро лейди Бюмон се наричаше Деметриа Сийтън — каза той, без следа от чувства в гласа си. — Преди три години тя и аз бяхме сгодени за кратко време.
— Сгодени!
Тази новина шокира Олимпия по-силно от всичко, което беше чула досега.
— Разбирам.
— Нима?
— Тя е много красива.
Олимпия се опита да отблъсне настъпващата паника. Трудно й беше да приеме мисълта, че някога Джеърд е бил сгоден за красивата Деметриа. Досега тя не беше обмисляла възможността в живота му да има и други жени. Знаеше, че той не е съвсем без опит в тези неща, но не беше предполагала, че той може да е влюбен в друга жена. Обичал я е достатъчно, за да се сгоди за нея.