— По причини, с които не искам да те отегчавам, Деметриа и аз решихме, че не си подхождаме — каза Джеърд.
— О!
Олимпия не успя да измисли нищо друго.
— Годежът беше развален малко след като беше обявен. Имаше много малко клюки, защото цялата тази работа се случи в тесен семеен кръг. Тогава ние се намирахме на моя семеен остров — Острова на огъня, — а не в Лондон. Преди година тя се омъжи за Бюмон. И това е краят на историята.
— О!
Олимпия не успя да измисли нещо друго, с което да отговори и на тези негови думи. Тя инстинктивно усещаше, че в тази история има още много неща, но също така знаеше, че няма право да задава въпроси.
— Е, това няма връзка с въпроса и следователно няма значение.
— Точно така.
— Както и да е — продължи Олимпия, твърдо решена да се придържа само към онова, което е от съществено значение, — ние сме поставени в трудно положение, защото лейди Бюмон те позна днес следобед.
— Аз не бих го нарекъл „трудно положение“ — каза Джеърд — Може би „неловко положение“ отразява по-добре нещата.
— Да, е… няма значение. Трябва да се справим с него.
— Имам предложение.
Джеърд я гледаше извънредно внимателно.
— И аз. — Олимпия закрачи из малкия кабинет. — Решението е очевидно.
— И то е?
— Трябва веднага да опаковаме нещата си и да се върнем в Апър Тадуей.
— Ако такава е волята ти, ще го направим. Но напускането на града няма да разреши проблема.
— Ще го разреши! — Олимпия го погледна предизвикателно. — Ако побързаме, може би ще избегнем опасността да срещнем някои други твои познати. В Апър Тадуей ти ще можеш да продължиш да се представяш за учител.
— Не мисля.
— Аз мога да продължа работата си по дневника — каза тя, изпълнена с ентусиазъм. — И всичко ще бъде такова, каквото беше, преди да дойдем в Лондон.
— Мога ли да ти напомня, че идеята да се представим за съпрузи в случай на необходимост беше твоя?
Олимпия почервеня.
— Много добре знам, че грешката е изцяло моя. Но ако говорим откровено, моят план щеше да бъде безупречен в случай, че ти не се представяше за такъв, какъвто не си. Ако ти наистина беше учител, всичко щеше да бъде по-различно. Фактът, че ти си виконт и наследник на титла, влоши нещата.
— Знам — каза Джеърд, като че ли искаше да се извини.
— Никой нямаше да се интересува от нас и вероятния ни съюз преди. А сега твоето положение и титла ще накарат хората да започнат да говорят.
— Много добре съзнавам това. Аз съм отговорен за всичко, което се случи.
Олимпия въздъхна.
— Не се самообвинявай. Може би нямахме възможност да избегнем онова, което се случи, като се имат предвид твоят характер и темперамент. Мъжът на силните страсти винаги ще предизвиква клюките. Но аз мисля, че ако тръгнем веднага за Апър Тадуей, клюките ще утихнат по-бързо.
— Едва ли — каза Джеърд. — Станалото — станало. Ние се представихме за лорд и лейди Чилхърст. Човек едва ли би могъл да очаква, че тази новина няма да предизвика клюки. А те едва ли биха се разнесли бързо.
— Другия път, когато дойдеш в Лондон, ще кажеш, че всичко е било шега — каза Олимпия бързо.
Джеърд се загледа в нея.
— Искаш да пробутам всичко това като шега?
— Номерът може да мине — каза Олимпия разпалено. — Можеш да обясниш, че аз съм била просто приятелка.
— Приятелка?
Олимпия се намръщи.
— Е, добре, може да кажеш, че съм била твоя любовница или каквото искаш друго. Много добре знам, че джентълмените купуват на любовниците си къщи тук, в града, за да ги пазят от очите на хората. Непрекъснато го правят.
— Господи! — Джеърд здраво стисна устни. — А твоята репутация, Олимпия?
— Тук, в Лондон, никой не ме познава, а никак не е вероятно мълвата да стигне чак до Апър Тадуей. — Олимпия престана да крачи из кабинета. — Освен това мен никак не ме интересува дали някой ще чуе за това. И преди ти казах, че не се тревожа за собствената си репутация.
— Ами аз? — попита Джеърд тихо. — Моята репутация трябва също да се вземе под внимание.
Олимпия несигурно го погледна.
— Вярвам, че ти ще успееш да се измъкнеш. Това няма да ти навреди особено.
— Дали?
— Нали за в бъдеще няма да търсиш работа като учител — отбеляза тя. — А никой няма да се заинтересува от дамата, която си съблазнил. Все пак аз нямам никакво положение в обществото. А и ти самият очевидно рядко се появяваш в Лондон. Всичко, което трябва да направиш, е просто да изчезнеш от очите на хората за няколко месеца.
— Аз имам друго разрешение, Олимпия.