— Да? И какво е то?
— Предлагам да направим моите думи неоспорим факт. Можем да се оженим тайно и без да вдигаме шум. Ще получим специално разрешение. Никой няма да узнае точно по кое време е станала женитбата.
— Да се омъжа?! — гърлото на Олимпия пресъхна. — За теб?
— Защо не? Това ми изглежда като много разумно решение на проблема.
— Невъзможно.
Олимпия се съвзе и бързо заобиколи бюрото. Тя се отпусна тежко на стола и пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Абсолютно невъзможно, мистър Чилхърст. Искам да кажа, ваше благородие.
Джеърд се изпъна и се обърна към нея. Постави и двете си ръце на бюрото и се наведе над нея. Лицето му беше като издялано от камък.
— Защо не? — процеди той през зъби.
Олимпия се стресна. А после присви очи. Нямаше да се поддаде на опита му да я сплаши.
— Заради едно единствено нещо. Защото си виконт.
— И какво от това?
Олимпия беше смутена от отговора му.
— Аз едва ли съм подходящата съпруга за един виконт.
— Аз и сам мога да преценя това.
Тя премигна.
— Молиш ме да се омъжа за теб само заради неловкото положение, в което сме изпаднали?
— Най-накрая щяхме да стигнем и дотам, Олимпия.
— Много мило, че го казваш, но ще ме извиниш, ако не ти повярвам, нали?
— Нима ме наричаш лъжец, мис Уингфийлд?
— Не съвсем. Сега просто се държиш като благороден джентълмен, какъвто всъщност си.
— Проклятие!
— Това трябваше да се очаква — увери го тя. — Както и да е, аз няма да ти позволя да се впримчиш в нежелана женитба, след като въобще не е необходимо да правиш тази саможертва.
— Уверявам те, че желая проклетата женитба с цялото си сърце. Да те имам в леглото си, ще бъде чудесно. Ще бъда възнаграден богато за всичките си саможертви.
Олимпия почувства как почервенява.
— Отново говори страстната ти натура. Добре е страстта да знае мястото си. Тя едва ли е разумна причина за женитба.
— Не съм съгласен.
Джеърд вдигна ръцете си от бюрото и без никакво предупреждение обхвана лицето й с длани. Наведе се и я целуна страстно.
Олимпия беше така изненадана, че не се съпротивлява. Устата й се отвори под натиска на неговата и тя отвърна на целувката. Винаги трепереше, когато Джеърд я целуваше. Познатата й вече топлина изпълни долната половина на тялото й. Тя тихо изстена. Джеърд я пусна и отстъпи назад. Беше извънредно доволен.
— Тъй като и двамата сме страстни натури, Олимпия, мисля, че ще се разбираме много добре.
И той тръгна към вратата. Олимпия преглътна и възвърна гласа си.
— Почакай една минутка. Къде мислиш, че отиваш?
— Отивам да получа специално разрешение и да уредя една извънредно дискретна венчавка. По-добре ще бъде да се подготвиш за сватбената си нощ, Олимпия.
— Чуй ме какво ще ти кажа, мистър Чилхърст, искам да кажа, лорд Чилхърст. Ти си учител на моите племенници. Все още си на работа при мен. Не можеш да предприемаш подобни неща без моето разрешение.
Джеърд отключи вратата и я отвори. Хвърли поглед през рамо.
— Нима не си забелязала, Олимпия, че аз ръководя твоето домакинство още от деня на пристигането си? И, което е нещо важно, имам талант за тази работа.
— Много добре съзнавам това, но…
— Няма нужда да се тревожиш за домакинството Олимпия. И без това там не си в силата си. Просто остави всичко на мен.
Джеърд излезе и затвори вратата с такава сила, че тя се залюля на пантите си.
Олимпия се опита да се изправи на крака, но падна отново на стола с тихо стенание. Въпреки че досега не й се беше налагало да се среща със студенокръвната арогантност на Джеърд, нямаше да се изненада, ако открие такава у него. Тя му беше така присъща, както и силните страсти.
И все пак не можеше да му позволи да изпълни безумния си план да се ожени за нея. Защото той беше движен от страстта и чувството си за чест, а не от истинска любов.
И после щеше да съжалява за прибързаното си решение, помисли си тя горчиво. Щеше да я намрази и тя щеше да завърши живота си с разбито сърце.
Трябваше да го спаси от собствените му страсти, помисли си Олимпия. Обичаше го прекалено много, за да позволи да се ожени за нея.
Освен това бяха се забъркали в тази каша по нейна вина. И единствено тя беше тази, която можеше да оправи нещата.
Джеърд чу почукването на вратата на спалнята си точно преди вечеря. Тъкмо беше седнал до малката масичка, за да напише писмо на баща си.
— Влез.
И той погледна към вратата, която се отвори, и на прага застанаха Робърт, Итън и Хю. Минотавър завършваше редицата. Четиримата изпълниха стаята.
Джеърд хвърли само един поглед към изразяващите решителност момчета и остави перото настрани. Завъртя се леко на стола и сложи едната си ръка върху облегалката му.