Робърт изправи рамене.
— Добър вечер, сър.
— Добър вечер. Има ли нещо, което искате да ми кажете?
— Да, сър. — Робърт си пое дълбоко дъх. — Дойдохме тук, за да разберем дали онова, което мисис Бърд говори, е истина.
Джеърд потисна проклятието, което напираше на устните му.
— И какво по-точно казва тя?
Очите на Итън възбудено просветнаха.
— Тя казва, че сте виконт, сър. Казва, че не сте никакъв учител.
Джеърд го погледна.
— Тя е наполовина права. Аз наистина съм виконт, но мисля, че прекрасно се справих с ролята на учителя в тази къща.
Итън беше объркан и погледна братята си, за да получи подкрепление.
— Е, да, сър. Вие сте много добър учител.
Джеърд наклони глава и каза:
— Благодаря.
Хю тревожно смръщи вежди.
— Искаме да попитаме, сър, дали сега ще продължавате да бъдете наш учител?
— Имам намерение да продължа да се занимавам с вашето възпитание и обучение — каза Джеърд.
Хю облекчено въздъхна.
— Много добре, сър.
— И аз мисля така — усмихна се Итън. — Това са добри новини, сър. Ние не бихме искали да имаме нов учител.
Робърт смръщи вежди.
— Дошли сме да говорим тук с него не за това.
— И за какво сте дошли да говорите с мен, Робърт? — попита Джеърд тихо.
Дланите на Робърт бяха свити в юмруци. Думите излязоха от устата му в бърз и непрестанен поток.
— Мисис Бърд казва, че вие сте взели каквото искате от мис Олимпия и сега, след като всички в града знаят кой сте и какво сте направили, вие бързо ще изчезнете, защото няма да искате да се изправите срещу скандала, който ще се вдигне, след като всички открият, че всъщност не сте женени с леля Олимпия.
— Извинете ме, сър — каза Итън, преди Джеърд да успее да отговори, — но какво значат думите, че сте получили каквото сте искали от леля Олимпия?
Робърт го изгледа.
— Млъкни, идиот такъв!
— Аз просто попитах — измънка Итън.
— Мисис Бърд каза, че вие сте я съсипали — сподели Хю. — Но преди малко аз попитах леля Олимпия дали наистина е съсипана, а тя ми отговори, че се чувства превъзходно.
— Радвам се да чуя това — каза Джеърд.
— Изглежда, в цялата история има още нещо, сър — каза Робърт, който явно се чувстваше неудобно. — Мисис Бърд казва, че единственият начин да се оправят нещата е да се ожените за леля Олимпия, но че вие едва ли ще го направите.
— Страхувам се, че мисис Бърд е сбъркала този път — каза Джеърд. — Аз вече помолих леля ви да се омъжи за мен.
— Нима? — Робърт беше силно изненадан. В очите му изгря надежда. — Сър, ние не сме съвсем сигурни какво става тук, но не искаме нищо лошо да се случи на леля Олимпия. Тя беше много мила с нас, нали разбирате?
Джеърд се усмихна.
— Тя беше много мила и с мен. И аз ще се погрижа нищо лошо да не й се случва.
— Разбирам. — Робърт облекчено се усмихна. — Щом вие се нагърбвате да се грижите за нея, няма никакъв проблем, нали?
— Е — каза Джеърд бавно, — има едно малко нещо, което трябва да се уреди, за да бъда напълно доволен от развитието на нещата, но смятам, че ще мога да се справя с проблема.
Лицето на Робърт отново се сгърчи в тревога.
— Какво нещо, сър? Може би ние ще успеем да ви помогнем.
— Да, ние ще помогнем — каза Хю нетърпеливо.
— Само ни кажете какво трябва да направим — добави бързо Итън.
Джеърд протегна крака, облегна се и постави лактите си на дръжките на креслото. И отново съедини върховете на пръстите си в привичен жест.
— Аз помолих леля ви да се омъжи за мен, но тя все още не е дала съгласието си. Докато не се съгласи, нещата ще останат неуредени, страхувам се.
Итън, Хю и Робърт си размениха тревожни погледи.
— Положението трябва да се овладее — продължи Джеърд спокойно. — Вашата леля трябва наистина по-бързо да даде съгласието си.
— Ние ще говорим с нея — бързо рече Хю.
— Да — съгласи се Итън, — сигурен съм, че можем да я убедим да се омъжи за вас, сър. Мисис Бърд казва, че само една луда може да отказва да се омъжи при подобни обстоятелства.
— Леля Олимпия не е луда — Робърт увери Джеърд. — Само понякога е много разсеяна. Всъщност тя е много интелигентна, нали? Сигурен съм, че ще успеем да я убедим да се омъжи за вас.
— Отлично. — Джеърд отново взе перото си. — Отидете и изпълнете задачата. Ще се видим на вечеря.
— Да, сър.
Робърт се поклони и се запъти към вратата.
— Ще свършим това вместо вас, сър — каза Итън на Джеърд. Той направи бърз поклон и се оттегли след Робърт.
— Не се тревожете, сър — каза Хю поверително. — Леля Олимпия е доста разумна, поне за повечето неща. Сигурен съм, че ще я накараме да се омъжи за вас.