— Благодаря ти, Хю. Оценявам вашето желание да ми помогнете — каза Джеърд сериозно.
Минотавър се вдигна от пода, замаха ентусиазирано с опашка и се затича след момчетата.
Джеърд изчака вратата да се затвори след бандата негови довереници и едва тогава съсредоточи вниманието си върху писмото.
Драги сър,
По времето, когато получите това писмо, аз вече ще бъда женен за мис Олимпия Уингфийлд от Апър Тадуей. Колебая се за начина, по който да ви я опиша. Ще се задоволя само да ви кажа, че е напълно подходяща да ми бъде съпруга.
Съжалявам, че не мога да отложа сватбата за време, когато ще ви бъде удобно да присъствате. Ще очаквам с нетърпение първата възможност да ви представя съпругата си.
Предано ваш,
Точно когато се канеше да запечата писмото, на вратата отново се почука.
— Влез.
Мисис Бърд пристъпи в стаята. Спря се и загледа Джеърд с войнствено неодобрение.
— Дойдох да видя какво става тук.
— Така ли, мисис Бърд?
— Истина ли е онова, което сте казали на момчетата? Наистина ли сте помолили мис Олимпия да се омъжи за вас?
— Да, мисис Бърд, помолих я. Но всъщност това не е ваша работа.
Мисис Бърд веднага замръзна на мястото си. А после на лицето й се изписа дълбока подозрителност.
— Щом сте помолили мис Олимпия да се омъжи за вас, защо тогава тя не се държи като жена, която скоро ще се омъжва?
— Вероятно защото тя отхвърли предложението ми.
Икономката се втренчи в него ужасена.
— Тя ви е отказала?
— Страхувам се, че да.
— Ще видим. — Мисис Бърд поклати глава. — Тази млада дама никога не е била настроена както трябва към тези неща. Грешката не е нейна. Мис Софи и мис Ида я отгледаха, но напълниха главата й със странни идеи. Тя трябва да бъде накарана да се вслуша в гласа на разума.
— Бих ви поверил задачата да я накарате да размисли и да й кажете какъв е дългът й, мисис Бърд. — Джеърд й показа писмото. — Между другото, ще се погрижите ли да занесат това до пощата?
Мисис Бърд бавно пое писмото от ръката му.
— Вие наистина ли сте виконт?
— Да, мисис Бърд.
— В такъв случай ще бъде по-добре да накараме мис Олимпия да се омъжи за вас, преди да сте променили решението си. Не би могла да иска нищо по-хубаво от това да стане виконтеса.
— Радвам се, че мислите така, мисис Бърд.
Глава 11
Олимпия остави перото си и се загледа замислено в загадъчната фраза, която току-що беше изписала.
Търси тайната в дълбините на буйното море, в което живее Сирената.
Нямаше никакъв смисъл също като предупреждението за Пазителя. Но Олимпия беше повече от сигурна, че той също е част от загадката. Не успя да помисли малко повече по въпроса, защото на вратата на кабинета се почука.
— Влез — каза тя разсеяно, защото вниманието й все още беше приковано от дневника.
Вратата се отвори. Мисис Бърд, Робърт, Итън и Хю влязоха в кабинета и се наредиха пред бюрото й. Минотавър се вмъкна последен и застана в края. Олимпия неохотно вдигна поглед от дневника и се взря в познатите лица, изразяващи сега непоколебима решителност. Струваше й се, че нищо не разбира.
— Добър ден — поздрави ги Олимпия. — Имаме ли някакъв проблем?
— Да — каза мисис Бърд. — Наистина имаме проблем.
Робърт, Итън и Хю кимнаха, за да покажат, че са съгласни.
— Тогава може би е по-добре да се обърнете към мистър Чилхърст — каза Олимпия. Вниманието й все още беше съсредоточено върху недовършената фраза. — Той винаги успява да разреши проблемите.
— Вие май сте забравили, че той е виконт Чилхърст — каза мисис Бърд.
— Да, лельо Олимпия — каза Итън, изпълнен с надежда, — сега трябва да се обръщаш към него с ваше благородие.
— О, да. Вие сте прави. Изплъзна ми се от ума. Много добре, отнесете проблема до негово благородие. — Олимпия се усмихна разсеяно. — Сигурна съм, че ще се справи. Той винаги се справя.
Робърт застина на място.
— Извинявай, лельо Олимпия, но ти си проблемът.
— Аз ли? — Олимпия погледна мисис Бърд за обяснение. — За какво става въпрос?
Мисис Бърд сви дланите си в юмруци и ги отпусна до широките си бедра. Устните й се разтеглиха в неуверена усмивка.
— Онзи кръвожаден пират казва, че ви е помолил да се ожените за него.
Олимпия се разтревожи.
— И какво?
— Той също така казва, че вие все още не сте приели предложението му — продължи мисис Бърд.
Олимпия им се усмихна. Очевидно беше, че умът й си е на мястото.
— Едва ли бих могла да се омъжа за виконт, нали?
— И защо не? — попита Робърт.